Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Витоша

Витоша - растителни съобщества

Есен в района на с. Бистрица
Есен в района на с. Бистрица
Днешната растителност на Витоша е комплексен резултат на специфичните геоложки характеристики, климатичните промени и условия и активната човешка намеса през вековете, което е довело до съществени изменения в облика на планината.

До наши дни са достигнали сведения от римско време, пътеписите и бележките на Евлия Челеби, Ами Буе и много други пътешественици и наши общественици, в които се дават описания на витошките гори. От тези описания, както и от последващите научни изследвания можем да съдим за видовия състав на витошките гори в миналото. В техния състав са участвали дървесни видове които се срещат и днес, както и доста топлолюбиви дървесни видове като кестени, мушмули, маслини, кипариси. В последствие след глобалното застудяване в Европа през Средновековието се оформят вертикалните растителни пояси със състав, близък до днешния.

В продължение на половин век постепенно са били унищожавани естествените дъбови и букови гори в ниската и леснодостъпна част планината. В последствие са били изсечени или опожарени и голяма част от иглолистните гори във високите части за откриване на пасища.

Днес площите заети от гори на Витоша са повече от половината от територията на планината. Поляните, ливадите и пасищата заемат около една четвърт от нея, а останалата част са скали, уникалните каменни реки, големите торфищни комплекси, мочурища, реки, пътища и др.

Според последното ботаникогеографско райониране на България Витоша попада във Витошки ботаникогеографски окръг. Той се включва в границите на Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област.

На територията на планината Витоша няма обособен характерен алпийски пояс. Само в най-високите части се срещат отделни алпийски растителни съобщества със сравнително бедна растителност. Главно преобладаващи са съобществата на планинската гъжва. Такива съобщества се срещат и в по-ниската част на планината.

За разлика от алпийския пояс, поясът на субалпийското редколесие, клековите и хвойнови храсталаци е добре очертан на Витоша. Тук растителността е доста по-разнообразна. Над горната граница на гората се срещат единични смърчови дървета и клек. Клекът е фрагментарно представен в отделни групи над х. Алеко, и отделни индивиди в местностите “Меча поляна”, “Комините”, над хижа Физкултурник, в резервата “Бистришко бранище” Във миналото видът е бил широко разпростарнен, но вследствие човешката дейност клековият пояс е напълно унищожен. Изключително трудно е естественото възстановяване на ареала на вида, поради което ДНП Витоша започна проект за подпомагане и разширяване на клековите формации чрез изкуствено залесяване с клекови фиданки. На мястото на унищожените клекови съобщества вторично са се формирали съобщствата на сибирската хвойна. Те са широко разпространени , като често в техния състав се включват и житни треви. В субалпийския пояс на Витоша се срещат макар и по-ограничено съобществата на дребните храстчета – черна боровинка, връшняк, синя боровинка. Среща се и съобщество на мечото грозде. Край мочурищата и потоците азонално са разпространени съобществата на лапланската върба. Тревните представители характерни за високите части на планината са картъла, мощната власатка, полевицата и други.

Характерни за Витоша в пояса на субалпийската растителност са торфищните формации с представители главно на сфагновите мъхове и кисели треви. По-голямата част от тях са включени в резервата “Торфено бранище” и вододайните зони на София и Перник.

Поясът на иглолистните гори на Витоша е добре развит. Характерни за високите части на планината са смърчовите гори, на места примесени с бук, бреза, бял бор, бяла мура, обикновена ела, , ива, и др. Смърчът очертава горната граница на гората, която е силно понижена в резултат на унищожаването на горите в миналото с цел увеличаване на пасищата. Естествени смърчови гори са се запазили във водосбора на Владайска река, между вр. Острица и вр. Черната скала, резервата “Бистришко бранище”. Съобществата на белия бор са сравнително малко. Тяхното ограничено разпространение се обяснява с интензивното използване на белия бор в миналото като източник на дървесина и смола. Интересен е факта, че в местността “Църква” се е намирало най-ниско разположеното естествено находище на бял бор на територията на България (800м н.в.). Ограничено разпространение имат и съобществата на бялата мура. Видът е ценен реликт и балкански ендемит и поради тази причина в недалечното минало са създадени култури с цел разширяването на ареала на бялата мура. Създавани са култури от европейска лиственица, която не принадлежи към коренната растителност на планината. В подлеса се срещат обикновената хвойна, къпина, малина и синя боровинка. В този пояс тревистата растителност се отличава с редица редки и ендемични видове като средната пирола, панчичевия спореж, българската горчивка.

В среднопланинската зона най-масово се срещат чисти и смесени насаждения от бук, зимен дъб, габър, бреза и трепетлика и по-рядко от явор, ясен, липа, леска. Височинната амплитуда на буковите съобщества е доста голяма. На места бука слиза до 700 м н.в. (над Бояна, Драгалевци), а в други части се изкачва до 1 800 м н.в. (местността Казана над с. Железница). Тези събщества са и най-големи по площ на територията на Витоша. Все още са останали единични вековни букови дървета около Драгалевския манастир, където в миналото се е намирала една от най-величествените букови гори. В продължение на на векове тази гора се е съхранила и се е развивала без човешка намеса. По поречията на реките са пръснати отделни групи от планинска върба, черна и бяла елша. Поради унищожаване на коренните горски екосистеми в по-ниските части на парка, са възникнали гори от бреза и храсталаци и от леска, глог, чашкодрян, къпина, шипка. Тревния етаж е доминиран от детелините, власатката, вейника, здравеца.

Нископланинската зона се характеризира с гори от дъбове, смесени с бук и поединично, и групово, смърч и бял бор. Разпространени са в диапазона от 950 – 1 400 м н.в. Естествени дъбови гори се срещат на малки групи по южните и западните склонове на планината. Съставени са предимно от зимен и летен дъб, от зимен дъб и цер, примесени с явор, леска, джанка и др. Чисти и смесени габърови, габърово-букови екосистеми със спътници полски бряст, явор, трепетлика, клен, мъждрян и др. се срещат на северните и северозападните склонове – край Бояна, Драгалевци, Бистрица и Железница. Във Витоша се наблюдава естествена сукцесия на смяната на бука с габъра. Голяма част от тези насаждения са издънкови и са с намалена продуктивност и по-слаба средообразуваща роля. В тази част на планината са на места са създадени изкуствени липови насаждения. От храстовите видове в състава на широколистните гори широко са разпространени дрян, птиче грозде, малина, къпина, червена и черна калина, чашкодрян, леска, и шипка. Тревистите представители най-често са горската ливадине, черно секирче, градско омайниче, подъбиче, горска ягода.



Георги Панталеев

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Флора - Витоша - растителни съобщества - Витоша, Планини, информация, история, култура, забележителности в Витоша, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Витоша, снимки от Витоша, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Витоша, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.