Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Планини Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Витоша

Христо Христов

Алпинизъм е да стигнеш до място, където нямаш работа, по възможно най-трудния начин
Алпинизъм е да стигнеш до място, където нямаш работа, по възможно най-трудния начин

Истории от високото

Първия път, когато Христо Христов влиза заедно с още хора в пещера Духлата, край Боснек, използва конец за ориентация. Точно както пише в митологията. Но изпитаното средство не проработва на практика, някой къса конеца и те се губят. По-късно Христо може сам да води хора в Духлата, дълги години води и курсове по алпинизъм, занимава се все с луди неща. Много обича да повтаря, че алпинизъм е да стигнеш до място, където нямаш работа по възможно най-трудния начин. Това е и най-популярната от трактовките по темата. Има и още. Плюс достатъчно количество вицове, които заиграват с опасността, страха и безполезността на това занимание,  но хората, привлечени от катеренето, обичат тези истории.

Христо Христов също върви с цял запас от такива разкази. За онези близо двадесет години, в които се занимава с катерене, историите се трупат една след друга. Започват с "Веднъж като бяхме във Враца" или "Един път, когато..." или "Помниш ли...". Христо често цитира онази мисъл, че ако искаш да разбереш, какъв е човекът до теб, заведи го в планината и там ще откриеш дали ти е истински приятел... В случая - това е проверено.

Разбира се, самото катерене си има цял куп ритуали. Обикновено катерачът се разхожда под стената, сочи нагоре с ръка и прекарва мислени линии, по които евентуално ще мине. После се разкършва, опипва хватките, висва на един метър над земята, за да усети дали го държат ръцете, връзва старателно връзките на еспадрилите си, затяга внимателно катарамите на седалката си. През това време има поне един-двама души, които седят отдолу и гледат. Оправданието обикновено е, че те изчакват реда си. Истината е, че тогава тръгва приказката. А тези приказки са много важни, защото така се създава фолклор. Сега към историите се трупат и нови.

Пре октомври 2006 г. Христо се върна от Южна Америка, а в края на ноември направи премиерен маршрут в Рила, за да открие сезона на леденото катерене. В същото време прави сметки как следващото лято ще поеме към Индия, а сега през декември се отправя към морето. Това го разсмива. Христо Христов не седи на едно място. Той се занимава с куп неща - прави документални филми, води курсове по алпинизъм, разработва програми за тиймбилдинг. Живее в ж.к. Люлин, а прави планове как един ден може да продаде апартамента и цялото семейство да отиде да живее някъде. Жена му Яна засега държи положението под контрол. При това със силни доводи. Децата им - Калин и Момчил, са на осем и шест години и на този етап няма измъкване от София, най-малкото защото те трябва да ходят на училище. Христо на свой ред се чувства виновен, когато оставят децата вкъщи и те тръгват на някъде. Както при пътуването до Кордилера бланка в Перу.

Христо мечтае за това пътуване повече от десет години. Кордилера бланка е част от веригата на южноамериканските Анди. Видял връх Алпамайо на някаква снимка и просто решил, че трябва да отиде там. Въпросният връх е висок 5 947 метра и представлява ледена пирамида. Вечните ледници по острите върхове на планината предопределят и името й, което в превод означава бялата планина, обяснява той. Близо десет години събира пари за това пътуване, а междувременно и други хора се палят за идеята. "Яна даже беше по-навита от мен за това ходене. Целта на експедицията беше изкачването на връх Алпамайо, а аз си донесох от вкъщи някаква настинка, която пипнах от децата. Разболях се там и дори не се качих на този връх", смее се той. Казва, че животът на човек е това, което се случва, докато той крои други планове. И пак се смее.

Съставът на експедицията е от четирима алпинисти - Мартин Маровски, Жечо Жечев, Янка Христова и Христо Христов. Христо е почитател на малките отбори. "Никога не съм искал да се включа в голяма експедиция, защото там нямаш свобода да правиш това, което искаш. А за мен е много важно да тръгваш в планината с приятели, които да познаваш", обяснява той. Казано простичко - според него планината прави естествен подбор на хора. Горе-долу такава е и причината да не въздиша по върхове като Еверест. Просто не го изкушават онези традиционни маршрути, където е пълно с туристи и трафикът никога не свършва.

В Кордилера бланка те изкачват три върха - на Алпамайо стъпват Марто, Жечо и Яна. Другите два върха Баюнарахо и Ишинка са изкачени съответно от Марто и Жечо и от Ицо, Яна и Марто. Местата са красиви, върховете не са особено високи, но условията са били тежки, защото почти всеки следобед вали дъжд. Във високите части на планината това означава - сняг и опасност от лавини. Христо казва, че преди тях лавина е била отнесла двама французи. Признава си, че на моменти си е мислил защо му е трябвало да идва чак тук, когато може просто да вземат колелата и с децата да обикалят в Родопите. После си давам сметка, че това е било хубаво пътуване и сега може с часове да говори за Перу. Казва, че там хората са по-бедни от нас, а са много по-усмихнати и щастливи. "Разбира се, на нас гледаха като на някакви гринговци и умножаваха всяко нещо по два пъти, но това се случва навсякъде по света. Дори тук." Като човек, който си пада по специалните места, Христо може много да говори и за паметниците на инките, за светилищата и природата в Перу. Снимал е доста кадри от това пътуване и сега ще монтира документален филм. Твърди , че долмените в Странджа, местността Глухите камъни в Родопите или тракийските светилища у нас по-нищо не отстъпват от онези прочути паметници на инките. "Даже си мисля, че не знаем как да консервираме тези места. Ако навсякъде слагат такива грозни дървени покриви като в Татул и Старосел - по-добре нищо да не се прави. Защото има хора, които оценяват точно това - до тези места да се стигне по черен път, там да няма пътеки и алеи", казва той. Затова не е почитател на места като Париж и Лас Вегас. Просто нищо не го привлича там. "Но виж Индия е друга работа", смее се Христо.

Христо е от онези хора, които са успели да превърнат хобито си в професия. Христо си има много занимания - като се започне от алпинизма и спелеологията, та се мине през рафтинга, планинското колоездене и карането на ски извън пистите. Близо десетина години води курсове по алпинизъм в клуб Еделвайс, от 1996 г. пък прави филмова поредица за екология, приключенски туризъм и екстремни спортове. Има международни награди за планинарско кино. "Когато снимахме втория филм за Духлата, се оказа, че ни трябват още снимки. Затова се върнахме, завирахме се в различни краища на пещерата, снимахме още, коментирахме какви страшни кадри сме направили. Старателно увихме касетата в пликове и найлони, за да не я изцапаме и повредим, а на следващия ден се оказа, че сме я изхвърлили в боклука и така тя си замина", разказва той.

През последните години се занимава с тиймбилдинг, но онзи тиймбилдинг, който изправя косите на нормалните хора. Пускане на рапели, катерене, влизане в пещери и рафтинг, който сплотява екипите. Хората ахкат и се прехласват по това, което се случва, а екипът на Христо измисля задачите, психологическите игри и се грижи за сигурността. Осигуряването ми е мания. Това сигурно е от курса по алпинизъм, който води от години. "Понякога даже се престаравам, но така съм свикнал." Въпреки това споделя, че само преди дни в Рила, вдясно от връх Харамията, когато са прокарали нов маршрут, се е случило трима души да бъдат осигурени на една клема. Смята, че е по-предпазлив, докато Яна е по-импулсивна.

"Трябваше да снимаме филм в Еменския каньон и решихме, че ще скочим от водопада. Водата беше тъмна, въобще не си личеше какво има под нея, а водопадът е висок близо десет метра. Казах, че това няма да го снимаме. Яна обаче реши, че ще скача. Повторих, че няма да го снимам, а тя ми вика - ако искаш снимай, така или  иначе ще скоча. При това положение аз реших, че е по-добре да снимам."

Признава си, че когато човек има деца, става по-внимателен и започва да се пази повече. "Понякога си давам сметка, че катеря под границата на възможностите си, защото просто не искам да рискувам", казва той. Или: "Няма значение колко върхове си качил, по-важно е да възпиташ и оставиш добри хора след себе си." Излиза, че децата го правят по-разумен. Но не чак дотолкова, че да спре да крои планове къде ще отиде следващите дни.

Като падне повече сняг и видите следи от ски край Боянския водопад, трябва да знаете, че са малко хората, които може да са минали оттам. Първо, защото има такива, които се оплакват, че пътеката им е стръмна дори за обикновено слизане. И второ, просто нормалните хора не слизат със ски оттам. Ако започнем да броим на пръсти онези, които биха минали край водопада, Христо ще е един от тях. С Яна, разбира се.



снимки Асен Тонев
Няма значение колко върхове си качил, по-важно е да възпиташ и оставиш добри хора след себе си Понякога си давам сметка, че катеря под границата на възможностите си, защото просто не искам да рискувам

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Личности - Христо Христов - Витоша, Планини, информация, история, култура, забележителности в Витоша, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Витоша, снимки от Витоша, туризъм в Планини, настаняване в хотели в Витоша, Планини; частни квартири в Планини.
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.