Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Бургаска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

Евренозово

п.к. 8172 тел.код 05959

В Странджа оставяли селото с отпадъците и вдигали ново

Боклукчийските ями от античността понякога са пълни с амфори и други ценни предмети
Боклукчийските ями от античността понякога са пълни с амфори и други ценни предмети

Прадедите ни изгаряли боклука с къщите. Така се появили хълмове могили, най-известна е Каранова могила.

Темата за боклука става все по актуална за българското общество. Този, дето си го произвеждаме вкъщи и който понякога се чудим къде да изхвърлим. Боклукът, който купува няколко от най-скъпите коли за неколцина, а стотици хиляди са принудени да живеят сред него. Все едно дали гние в препълнени контейнери или в пирамиди от снежнобели бали.

Проблемът с местата за изхвърляне на битовите отпадъци е стар колкото света. Наистина за епохата на палеолита (от 200 000 до 12 000 г. пр. Хр.) (Палеолитът датира от преди повече от 2 млн години б.р.) археолозите твърдят, че в пещерите, където са живеели прадедите ни и около тях, е поразително чисто. Чистофайници ли са били неандерталците и първите Хомо сапиес - кроманьонците. Ами! Просто са били малко, а и не са имали какво чак толкова да изхвърлят. Земеделието още не е било познато, скотовъдството също. Хората са се препитавали с лов, риболов и събирателство на диви плодове. И всичко са си изяждали. Вярно, от дивеча и рибите остават кости. И тук в ролята на "чистачи" са влизали първите опитомени животни - кучетата. Оттогава песът заради кокала е готов да ухапе дори стопанина си.

С напредъка на цивилизацията хората се измъкват от пещерите и се заселват край реките, откриват земеделието и опитомяват и други животни. Някои пък започват да копаят руда и да леят метали. Разнообразната храна от растителен и животински произход, обработката на метали, дърво и глина, огнищата във всеки дом правят много боклук. Древните ни предци го изхвърлят около изградените си от пръти и слама къщи. С течение на времето те се затрупват с боклук, но не правят и най-малък опит да го разчистят. На 20-30 години селището се подпалва и изгаря. Тогава древните заравняват терена и изграждат наново къщите си. И така в течение на 3-4 хил. години. Равната поляна постепенно се превръща в хълм, висок 15-20 метра и дълъг 200-300 метра. Тези хълмове, съставени от изгнил боклук, пепел и въглени археолозите наричат селищни могили. В България те са над 300 като световна известност има т. нар. Каранова могила в Новозагорско. Тя е проучвана вече близо век и се е превърнала в еталон за европейската праисторическа археология.
Едно нещо буди недоумение - защо древните не са се разболявали от съжителството си с боклука? Установил се е изглежда някакъв "модус вивенди" между бактериите и хората или епидемиите са имали ограничен обхват и хората не са се досещали за връзка между тях и гниещия боклук.

Когато възникват градовете, връзката между натрупаните около жилищата отпадъци и заболяванията вече е направена. Тогава се измислят и "боклукчийските ями". Иначе казано, боклукът се събира с талиги ежедневно от градските власти и се хвърля в естествени или изкуствени ями, които, след като се напълнят, се зариват с пръст. Всъщност този принцип на почистване се запазва до днес или по-точно до измисляне на заводите за сепариране и изгаряне на боклука.
Археолозите, които копаят не за златни съкровища, а за информация за миналото, обожават боклукчийските ями. От фрагментите на счупените и изхвърлени на боклука предмети те получават важни сведения за бита на древните хора. И за храненето също. В Плиска например по костния материал в сметището на т. нар. вътрешен град съдим, че аристокрацията си е хапвала агнета, телета, "вносна" риба (моруна от Дунав, калкан и паламуд от Черно море), докато обикновените българи се задоволяват с месо от стари животни и дребна риба от околните реки.

В османския период положението с боклука се усложнява. Той отново започва да се нахвърля по дворове, празни места в селата и градовете и в най-добрия случай в крайселските дерета. Всички чужди пътешественици в нашите земи с учудване отбелязват, че османските селища, включително и българските, са заринати с купища боклуци. И това продължава чак до Кримската война, когато някои младотурци като управителя на Туна вилает (Дунавската област) Митхад паша вземат мерки по европейски образец да решат кризата с боклука. Мерките всъщност са боклукът да се събира периодично и да се изхвърля в някое по-далечно от селището дере.

Но дотогава боклукът прави чудовищни поражения. В селищата през ХVI-ХVIII век периодично избухват жестоки епидемии, от които измира голяма част от населението. Проф. Христо Гандев смята, че именно боклукът и болестите, които носи, са изтребили мюсюлманското население в градовете и са ги побългарили в края на ХVIII век.

Защо е така? При епидемия турците, верни на мюсюлманския си фатализъм, остават в селищата и измират, докато българските цели фамилии се разбягват по колибите си в лозята и там на чисто дочакват зимата, когато студът убива смъртоносните вируси и бактерии. Българите в Странджа и на други места пък правят друго - след като за 100-150 години селището се зарие в боклуци, то се премества на чисто място на 2-3 км от старото село. Село Българи се е премествало 5 пъти за половин хилядолетие, село Веселие - 3 пъти, и т. н. Старото място се нарича "юрт".



Проф. д-р Божидар Димитров

форум на пътешественика
4 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - В Странджа оставяли селото с отпадъците и вдигали ново - Евренозово, Бургаска област, информация, история, култура, забележителности в Евренозово, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Евренозово, снимки от Евренозово, туризъм в Бургаска област, настаняване в хотели в Евренозово, Бургаска област; частни квартири в Бургаска област.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.