Едно идване в Тетевен не е достатъчно, за да го разбереш и обикнеш.
Красив и загадъчен, тайнствен и бурлив, при всяка следваща среща ще разкрива пред вас нова прелест, ще напомня за минали дни, ще обещава неподозирани изживявания. Приютен в пазвите на Балкана, далеч от главните пътища, за Тетевен е трудно да се определи времето на заселването му.
Случайно открити паметници свидетелстват, че този край е обитаван от най-древни времена. Вековните гори, пълноводните реки са осигурявали храна, а пещерите, които са в изобилие в региона, са служели за жилище на най-ранния обитател. Доказателство за това, са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица. За живота на траките тук мълчаливи свидетели са многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р. Вит и притоците и. По косвени сведения може да се установи, че живеещите тук траки са от племето на сердите. Но кой може да каже така ли е било? Едно със сигурност може да се твърди, че траките-планинци са имали еднаква, с останалите траки, обществена уредба, бит, погребални обичаи, вярвания.
Нумизматични находки показват, че тук е имало и римско селище. Бронзовите и сребърни сестерции от римските императори Траян и Комод, на императори от II - IV век не са единствените свидетели на римското господство. По високите части на планините могат да се открият следи от римски пътища, стражеви наблюдателници, над реките са останали римски мостове. Отишли си и римляните. На тяхно място дошли славяни и прабългари. Названия на крепости, махали и местности свидетелстват за участието на Тетевенския край в живота на българската държава.
Черна лавина, фанатизирана и свирепа, залива българските земи. Започва летописа на робството. Малкото балканско селище Тетювене не се дава. Четири султана подновяват фермана с привилегиите на тетевенци.
XVI и XVII век са период на благоденствие и разцвет на Тетевен. Градът се е разраснал, но къщите са били толкова близо една до друга, че по покривите можело да се мине от единия до другия край на града. Развили се 27 занаята. Тетевенските търговци стигали до Азия на Изток и до Виена на Запад. В града имало 60 хаджии. Наричали го "Алтън Тетевен" - Златен Тетевен.
1801 година е трагична за Тетевен. Кърджалии тръгват из богатите български градове за плячка и разруха. След като съсипали Калофер, Копривщица, Арбанаси дошло ред и на Алтън Тетевен. Реки от кръв потекли по калдъръмените улички, писъци и пепелища. Останали неизгорели 2-3 къщи и манастирът. Но като прицата феникс Тетевен се възродил от пепелището за нов живот.
Жалони на времето, отломки от минал живот, гадаем по счупени съдове, останки от надписи, изгорели книги, предания и легенди...
Любомир Белов