Българският Манчестър

Габрово възниква през Средновековието като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата градът е основан от Рачо Ковача. Той подковавал конете на керваните, които отивали в планината или се връщали оттам. После дошли и други заселници, които умеели да шият дрехи, да приготвят вкусни ястия, да поправят каруци и да обработват кожи. И понеже край огнището на ковача се извисявал огромен габър, нарекли мястото Габрово.

В края на XII в. Габрово се развива като важен занаятчийски и търговски център, заради близостта му до столицата Търново.

През турското робство градът е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век се развиват 26 занаята. През 1860 г. се създава първата фабрика, а Габрово е провъзгласен за град. През 1825 г. е открито килийно училище, а през 1835 г. – първото българско светско училище, в което се прилага взаимоучителният метод. От 1889 г. училището се нарича "Априловска гимназия", на името на своя създател Васил Априлов. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон.

След Освобождението Габрово продължава да се развива като голям текстилен център и неслучайно е наречен "Българският Манчестър".