Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер София град Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите

Момент от състезанията в дисциплината "бързина" от Балканиадата - българският шампион Пр. Георгиев (на преден план) спринтира пред свой конкурент
Момент от състезанията в дисциплината "бързина" от Балканиадата - българският шампион Пр. Георгиев (на преден план) спринтира пред свой конкурент

Столичният колодрум, който спортното министерство опита да хариже на частна фирма, има 80-годишна история. Съоръжението е завършек на делото на много ентусиасти на колоездачния спорт в България от началото на миналия век. Историята обаче започва много по-рано - на 3 януари 1889 г. Тогава е създаден Софийски колоездачен клуб с 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав е отпечатан и на немски. През март 1899 г. членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да "ходатайства пред общината за едно градско място от 22 хил. квадратни метра за велодром и един павилион до него". Пак с протекции от колоездачното дружество кметството прави и "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район".

Официалното откриване на велодрома става на 15 август 1900 г. с "големи надпреварвания". Стичат се не само софийски, но и провинциални велосипедисти. Те се съревновават в дисциплини като: церемониална езда, по време на която музиката свири "Колоездачна песен"; надпреварване за спомен; бавна езда на 200 метра; велосипедни игри за всички желаещи; надпреварване за рекорд на България за 1900 г. на 1609 метра.

Две години по-късно е поставено и началото на организираното колоездачно движение в страната. На 3 август 1902 г. в Русе е основан Българският колоездачен съюз, а за първи председател на Управителния му съвет е избран полк. Георги Вазов, брат на Иван Вазов.

Първият истински колодрум за онова време в България обаче е построен в столицата. За целта през 1908 г. на наследника на Софийския колоездачен клуб - I Българско съюзно колоездачно дружество в София, е отпуснато "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево". На него през 1911-а е построена елипсовидна писта с дължина 333 метра. Виражите са малки, но позволяват провеждане на състезания и там дори е организиран национален колоездачен събор. Балканската война обаче спира усъвършенстването на този колодрум, а през 1912-а построеният вътре временен павилион-бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение. Колоездачното дружество не получава никакво обезщетение за този имот, макар властите да съставят констативен протокол за инцидента. След завършването на войната пък общината отнема мястото и го раздава на малки парцели на бездомници.

Неуморните колоездачи започват офанзива за получаване на нова площ за построяване на колодрум в София. През 1921 г. Българският народен спортен съюз и Първо българско колоездачно дружество в София завеждат преписка с регулачната комисия на Столичната община. На 29 ноември същата година комисията решава: "Може да се отпусне място от около 60 декара в Борисовата градина, местността "Пустинята" общо на Българския народен спортен съюз и Първо българско колоездачно дружество безплатно за ползване за срок от 15 години, с условие че мястото ще бъде изравнено и уредено от самите Съюз и Дружество. Нужните постройки да се построят от тях по одобрени от общината планове.... След изтичане на 15-годишния срок всички уредби и постройки остават в полза на общината".

Приемо-предавателния протокол е подписан окончателно на 3 януари 1922 г. По този повод сп. "Български колоездач" пуска следната дописка: "Българското съюзно колоездачно дружество е получило от Столичния Градско Общински съвет 60 декара место в Борисовата градина, в местността "Пустинята", в замяна на отнетия му колодрум. Интересно е в случая да се отбележи, че комунистическите съветници не са гласували за отпускане на това място, като смятали колоездачното дружество за буржоазно, въпреки че много членове-колоездачи, числящи се в дружеството, са комунисти и никой не прави разлика между тях и останалите членове-колоездачи, като всички се ползуват с едни и същи права."

Веднъж получили място, стопаните на колодрума се заемат с работа и през 1924 г. е изградена първата писта. Тя обаче е от земен насип, чиято поддръжка излиза твърде скъпо. Освен това впоследствие са установени и съществени технически грешки при конструирането. Заради ХV съюзен колоездачен събор през 1928 г. в София настоятелството отстранява грешките и насипва трасето със ситен чакъл. При тези условия там се провеждат ред състезания, сред които и международни - с участието на румънски и австрийски колоездачи.

Управата на софийското колоездачно дружество обаче е амбицирана да направи модерен колодрум с бетонна писта заради Балканиадата през 1931 г. За целта "са откупени специални планове и детайлни чертежи от знаменития капацитет на колодруми - парижкия архитект Ламберг". Съществена парична подкрепа оказва Българският олимпийски комитет, едно рамо удря и тогавашният министър на войната ген. Кисьов. В крайна сметка столицата се сдобива с "колодрум, какъвто няма не само на Балканския полуостров, но и в доста от напредналите държави в Европа".

Спазени са изискванията дължината на циментовата елипса да е 333 м. Ширината на трасето е 6,60 м, а наклонът на виражите - 38 градуса. Цялата бетонна конструкция лежи върху здрави бетонни колони. За отбелязване е, че само циментовата писта струва около 1,5 млн. лева.

Така между 27 септември и и 4 октомври 1931 г. Балканиадата се провежда върху едно наистина свръхмодерно за времето си съоръжение. Освен български, участват и колоездачи от Гърция и Югославия, но нашите са ненадминати и печелят всички титли. И това е напълно логично, защото по това време у нас има 37 колодрума, в Югославия - 2, а в Гърция - нито един.

В следващите години към колодрума се построяват и прилежащите помещения - съблекални, бани, ремонтни работилници, складове, павилиони. До Втората световна война на съоръжението се провеждат няколко държавни първенства и много международни състезания.

След 9 септември 1944 г., както в цялото ни общество, и в колоезденето настъпва обрат. По предписание на МВР на 9 и 10 декември 1945 г. Българският народен колоездачен съюз и Българският мотоциклетен съюз се обединяват. Новият съюз започва да спазва изцяло комунистическите изисквания, но продължава да стопанисва колодрума, макар и да е принуден да изпълнява всяка "препоръка" отгоре. Например на 8 август 1946 г. с окръжно N19 на Българския колоездачен и мотосъюз във връзка с наближаващия референдум за република или монархия се нарежда колодрумът "да бъде украсен празнично така, както подобава на голям празник - с лозунги, зеленина, знамена, портрети и т.н." В документа се казва още следното: "Борис III беше почетен председател на бившата Национална спортна федерация, на Колоездачния съюз, на Ловната организация и на още много други. Чрез дарения и насърчавания той умееше да вербува от някои спортни организации свои верни слуги и лакеи. Верните народни синове обаче, истински патриоти-физкултурници са изпитвали винаги органическа омраза към този немски княз и затова след 9 септември неговото име бе заличено от всички спортни организации."

Въпреки многото промени в държавата столичният колодрум в Борисовата градина (след 9.IХ.1944 г. Парк на свободата) продължава да се стопанисва от колосъюза. Чак през 1973 г. държавата се сеща за този имот и на 22 януари с акт N9025 на Ленински районен народен съвет го национализира. Данъчната оценка на съоръжението по това време е за 190 920 лв.

Държавният колодрум е даден на разпореждане на управление "Спортни имоти и прояви" към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС), където го завариха и промените след 10 ноември 1989 г. Преди няколко години колодрумът, прекръстен на "Сердика", беше вкаран в активите на приемника на "Спортни имоти и прояви" - "Национална спортна база" ЕАД с принципал Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС). Впоследствие КМФВС прерасна в Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС), а от началото на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски стана Министерство на младежта и спорта (ММС).

През тези години Българският колоездачен съюз е правил няколко опита за връщане на собствеността си върху колодрума, но безуспешно. Съоръжението си остана държавно до юли 2003 г., когато с подписа на спортния министър Васил Иванов-Лучано бе вкарано като апортна вноска в смесено дружество с фирмата "Проект строй БГ". Оценката на колодрума, направена от вещи лица, е 1,298 млн. лв., което стига за едва 30% от акциите на новото дружество.



Делян Кючуков, снимки сп. Български колоездач
Така е изглеждал през 1924 г. столичният колодрум в градината "Княз Борис" Българският колоездачен отбор дефилира на колодрума пред многохилядна публика при откриването на Балканиадата през 1931 г.

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
820 лв.
Прага
ПРЕДКОЛЕДНИ БАЗАРИ В…
 
 
820 лв.
Прага
МАГИЧНА ПРЕДКОЛЕДНА…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Обекти - Столичният колодрум е бил най-модерният на Балканите - София, София град, информация, история, култура, забележителности в София, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в София, снимки от София, туризъм в София град, настаняване в хотели в София, София град; частни квартири в София град.
© 2000-2017 Journey.bg. Всички права запазени.