Гурбетчийство и дърводобив

Първите заселници и потомците им се препитават изключително от продуктите на основното си занятие – скотовъдството, като си помагат и с добитото от примитивното земеделие, което развиват. Новите заселници си дават сметка, че земите около селището скоро ще се окажат недостатъчни за изхранването на всички. По-практичните и по-инициативните се ориентират към различни занаяти – шивачество, зидарство, дърводелство. През зимните месеци голяма част от мъжете се отправят на гурбет към Беломорска Тракия. Гурбетчийството, освен че осигурява препитание за много от чепеларските родове, дава възможност за контакти с непознати дотогава земи, нрави и бит, разширени познания за света, нови културни ценности. Не случайно много напредничави идеи намират почва за развитие в Чепеларе през следващите години.

След 1873 г., когато е построена ж.п. линията Цариград – Пловдив – Белово, новият транспорт поема превозването на стоките, което влошава поминъка на част от населението.

Тежък удар върху вече изградената структура на местната икономика нанасят Руско-турската война 1877-1878 г. и най-вече последствията от решенията на Берлинския конгрес. Още по време на военните действия селото е опожарено и плячкосано от отстъпващите през котловината турски части. След подялбата на България Чепеларе остава във васалната Източна Румелия.

Дори Съединението не стабилизира икономическия живот в района, защото митническите прегради възпрепятстват чепеларци да упражняват предишните си професии. Особено тежко е засегнато овцевъдството. Овчарите не могат да използват тучната беломорска паша, защото при всяко преминаване на границата трябва да плащат мито за добитъка.

Изходът е гората. Населението в котловината е принудено да започне изсичането на обширни площи от вековните гори и да ги засява със зърнени култури. Това довежда до неблагоприятни последици за релефа. Опожаряването на сечищата променя състава на богатата хумусна почва. От друга страна, оголените стръмни терени стават жертва на силни ерозионни процеси под въздействието на поройните дъждове.