Древна цивилизация

Тeриторията на България е населена от дълбока древност. Праисторическите находки в някои пещери доказват наличието на живот тук още в периода на неолита. Съвременната територия на България е била център на тракийската цивилизация, доминираща на Балканския полуостров до новата ера. През IV в. съвременните български земи влизат в държавата на Филип Македонски, а по-късно и в империята на Александър Велики.

През I в. от н. е. започва завоеванието на Балканския полуостров от Римската империя, чиято наследница Византия завладява напълно българските земи до VII в. от н.е. В края на VII в. (681 г.) се образува Първата българска държава, обединяваща местните славянски племена и прабългарите, дошли от съществуващата тогава в района на Черно и Каспийско море прабългарска държава. Още през IX в. тя се утвърждава като една от трите най-големи страни в Европа заедно с Византия и империята на Карл Велики. През 855 г. братята Кирил и Методий създават славянската писменост, която след официалното приемане на християнството като основна религия се утвърждава в България, откъдето по-късно се разпространява и в други страни като Русия и Сърбия.

След двувековното византийско господство Втората българска държава, създадена през 1185 г. бързо възстановява своето величие. През 1204 г. цар Калоян разбива армията на Четвъртия кръстоносен поход. Малко по-късно при цар Иван Асен II България достига максимално териториално разширение и получава излаз на Черно, Егейско и Адриатическо море. Културният възход през XIII и XIV в. води към създаване на литературни и архитектурни образци, много от които имат световно значение - иконописите на Боянската църква и Земенския манастир, Четвероевангелието на Иван Александър, съхранявано в Британския музей и др.

Независимо от продължителната съпротива в края на XIV в. България е завзета от дошлите в Европа турци и прекратява своето съществуване за пет века. Много въстания още в началото на XV в. доказват съпротивата на българския народ срещу турското господство. Османското нашествие спира за дълго време развитието на България. Голяма част от елита на нацията, както и независимата българска църква са унищожени, извършва се насилствена ислямизация на част от българското население.

През 1762 г. Паисий Хилендарски написва "История славяноболгарская" и слага началото на българския възход. Започва икономическият подем на България, бързо се развиват занаятчийските центрове в планинските райони - Габрово, Копривщица, Пловдив, Мелник и др., установяват се интензивни търговски връзки с европейските страни, Русия, Египет и др. В началото на XIX в. се развива светското образование и се засилва борбата за независимост на българската църква, успешно завършила през 1870 г. Всичко това в съчетание с Руско-турската война в края на XVIII и началото на XIX в. стимулира национално-освободителното движение. Неговият апогей - Априлското въстание през 1876 г., води до освобождението на България след Руско-турската война през 1877-1878 г.

След подписването на първоначалния мирен договор се създава Княжество България в Северна България, формално зависещо от Османската империя, както и Източна Румелия в централната и източна част на Южна България, явяваща се автономна област на Турция. Останалите освободени земи (Македония) са върнати на Турция. През 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват. През 1908 г. официално е обявена независимостта на България.

Въвличането на България във Втората световна война, макар и без реално участие, е основание за навлизането на Съветската армия през септември 1944 г. и установяване властта на Комунистическата партия. През 1946 г. монархията е заменена с републиканска форма на управление. По-късно се провежда пълна национализация на промишлеността, търговията и банките, а така също и почти пълна колективизация на земята. В края на 1989 г., както в повечето източноевропейски страни, в България започва промяна на политическите, икономическите и социалните отношения.