Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Смолянска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Бисерът на източните Родопи


Езическите гробници край с. Бенковски са сред най-старите паметници на човешката цивилизация

Сгушен сред величествените дебри, Златоград дръзна да съперничи дори и на най-стария ни курорт в Родопите – Пампорово. Само за няколко години селището се превърна в истински етнобисер на България и предлага уютни условия за почивка и маршрути из околностите за любителите на планинския туризъм. Златоград е сред малкото селища, съхранили уникалния български възрожденски дух от XIX век.

Най-южният ни град е разположен само на 2 км от границата с Гърция и на 50 км от Бяло море. С автомобил до него може да стигнете по два маршрута. Единият е от Асеновград през Бачковски манастир, Нареченски бани, Чепеларе, Смолян и Мадан (около 140 км от Асеновград). До Златоград може да стигнете и от Кърджали (60 км) през Джебел и с. Бенковски, където движението не е натоварено.

Златоград е скътан в долината на река Върбица, в края на Източните Родопи, буквално до последния родопски рид, след който започва беломорската равнина. На север, изток и запад погледа омайват безбрежните планински вериги. Както казва професор Божидар Димитров в книгата си Златоград пътеводител – градът и неговите 8000 жители днес е едно малко цвете на България. Град с богата история, оставила забележителни паметници от различни времена и епохи и девствена природа, превърнат от трудолюбивите му жители в чудесно място за работа, живот и туризъм.

Гордост за златоградчани е сравнително ниският процент на безработица – 16, както и включването на селището под номер 86 в движението 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

След Освобождението през 1978 г. Златоград остава в Османската империя до 1912 г. През втората половина на XX в. градът преживява разцвет благодарение на разработените мини за олово, цинк и благородни метали. През последното десетилетие на миналия век пред златоградчани се разкриха и нови възможности за развитие на туризма. Девствената планинска природа, откритите горещи минерални извори, в които температурата на водата достига до 92 градуса, и старинните останки от всички времена и епохи са примамливо предложение за любителите на почивките сред земна красота и тишина, далеч от претъпканите и шумни курорти.

Известен като града на Делю войвода, Златоград е сред малкото селища, които са успели да запазят почти непокътната старата част. Всяка къща е като малка крепост. Изградени са през Възраждането (XVIII-XIX в.). Старият град е разположен на южния бряг на река Върбица. До днес са оцелели над 100 жилищни сгради. В строителството им са съчетани елементи от архитектурата на Средновековието и тази на егейския бряг.

Златоградските къщи са направени от камък, кирпич и дърво, като повечето са триетажни. Кирпичените части са варосани в бяло, което е дало и едно от имената на града – Беловидово. Долният етаж обикновено е предвиден за стопанска дейност. Така в различните къщи са пръснати шивашки, ножарски, дърводелски, златарски и кожени ателиета. Много от работилниците работят и до днес. Ръчно изработени ножове и саби, бижута и тъкани по старинни технологии са част от разнообразните сувенири за спомен от златоградчани.

В някои от домовете приземният етаж е направен на кафене или механа. В Старото кафене, което заработва още през 1823 г., и днес може да опитате уникално кафе, приготвено върху горещ пясък в малка камина. В механите пък гостите на града похапват ястия, измайсторени по стари родопски рецепти. Тук ще се насладите и на уникалния родопски фолклор, а ако търсите чалга – Златоград не е мястото, в което ще я откриете.

В етнографския комплекс не бива да пропускате и Старата воденица. Тя включва три традиционни съоръжения – валявица (дъща), тепавица за платове и воденица-караджейка.

В Стария град са запазени и двете възрожденски църкви на града – Успение Богородично и Св. Георги Победоносец. Първата представлява ниска, широка и дълга базилика, вкопана във земята. Изградена е само за няколко седмици през далечната 1834 г. Иконите й са пострадали през 1913 г., когато окупиралите града турски войници изболи очите на светиите с ножове, стреляли по тях, а накрая подпалили храма. За щастие пожарът бързо угаснал, така църквата оцеляла до наши дни.

В Успение Богородично са оборудвани и малки килийни училища, където българчетата учели, тъй като в държавния бюджет на Османската империя за тяхното образование не се заделял нито грош. През 1852 г. златоградчани си изграждат и модерно училище, в което се преподава по метод от английската образователна система. Днес то е музей и част от църковния комплекс Св. Георги Победоносец, осветен през 1871 г. Иконите на църквата са изписани от български творци от Дебър в днешна Македония.

Гордост за златоградчани е и най-старата поща по българските земи. Преди повече от две десетилетия тук е роден и легендарният хайдутин Делю войвода. Създадената за него народна песен полетя в Космоса през 1977 г. заедно със спътниците Вояджър-1 и Вояджър-2. Така делювата песен представя културата на земляните при срещите им с други разумни същества, а за Златоград остана призът духовен космодрум на България.

Заслужава си да се разходите и до тракийските светилища и гробници на царете край село Бенковски. На 15 км източно от Златоград, буквално на метри от главния път за Кърджали, мощни геологически процеси са изтласкали от земната гръд огромни скални масиви. Траките са сметнали, че тези скали са им изпратени от великите богове. В тях всяко семейство е издълбало жертвеник. Те са стотици и са с бъбрековидна форма, с различна големина, вдълбани в скалата на 5 до 10 м дълбочина. Сред олтарите са били погребвани и царете. Приближените им са изсичали в скалата гробници с куполна форма и на каменно ложе са полагали телата на управниците. В гробна камера пък са слагали дарове – оръжията и доспехите им, скъпи златни, сребърни и бронзови съдове. Елипсовидния отвор на всяка гробница затваряли с каменна плоча.

Край една от гробниците клоните на пораснало пред входа дърво са окичени с детски дрешки. Камерата й пък е пълна с камъни, които местните селяни носят от къщите си. Те вярват, че гробницата носи здраве на децата, чиито дрешки са окачени по дървото. А обитателите на къщите, от които са донесени камъните, ги чака дълъг и щастлив живот.

Езическите жертвеници и гробници край с. Бенковски са едни от най-старите паметници на човешката цивилизация.



Йорданка Великова, снимки Божидар Димитров
Къщите в Стария град са като крепости от камък, кирпич и дърво Паметникът на легендарния Делю войвода Старото кафене , в което още приготвят кафе на пясък Скално светилище в село Бенковски

форум на пътешественика
2 мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
 
1876 лв.
- ТУР -
АЗЕРБАЙДЖАН-ГРУЗИЯ8…
 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Културно-исторически - Бисерът на източните Родопи - Златоград, Смолянска област, информация, история, култура, забележителности в Златоград, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Златоград, снимки от Златоград, туризъм в Смолянска област, настаняване в хотели в Златоград, Смолянска област; частни квартири в Смолянска област.
© 2000-2018 Journey.bg. Всички права запазени.