Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Благоевградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Петричкият инцидент

Гърция ни напада заради една локва. През 1925 г. за десет дни войските на южната ни съседка опустошават Петричкия край като същински башибозук.

През есента на 1925 г., само две години след трагичните вътрешнополитически събития, България е въвлечена в може би една от най-нелепите войни, които е водила след Освобождението. В учебниците по история тя е подмината с няколко сухи изречения и ако не беше един документ, останал като по чудо запазен пред годините, тя вероятно щеше да бъде забравена. Войната, кръстена кой знае защо от историците "Петричкият инцидент", не е породена от политически междудържавни страсти, тя не е и заради териториални претенции. В основата й стои една разкопана локва.

Ето какво пише във въпросния документ - доклад на специално назначената анкетна комисия от Обществото на народите (ОН) - предшественика на ООН: "На 19 октомври 1925 година, в района на граничния пост номер 1 при Демир - Капия (в планината Беласица - б.а.), български граничари започнали да копаят кладенец за питейна вода. Гръцкият войник, който пазел отсреща, влиза в българска територия и остро обвинява българските войници, че копаят окоп, нещо, което е забранено на българските погранични власти според Ньойския договор.

Започналият спор завършва с престрелка. Гръцкият граничар е убит на българска територия. Дошлият с бяло знаме да изнесе трупа на убития часовой гръцки офицер Василиядис е спрян от българските граничари, които искат съвместна българо-гръцка комисия да разследва случая. Отново започва престрелка. Капитан Василиядис е ранен, връща се в Гърция и след един ден умира от смъртоносната си рана. Докато се очаква да се проучат съвместно от български и гръцки представители на граничните служби причините за инцидента, неочаквано от Атина министър-председателят Пангалос дава заповед за нападение над България. На 22 октомври 1925 г., без да е обявена война от страна на Гърция, гръцки войски нахлуват в Петрички окръг."

Този доклад се пази във фонда на Градския исторически музей в Петрич. Съдбата му е също толкова уникална, колкото и войната, за която се разказва в него. Докладът е редактиран в Белград и носи датата 28 ноември 1925 година. Анкетната комисия връчва по един екземпляр на външните министерства в София и Атина. Препис е пратен и в казармата в Петрич.

По това време ковчежник там е Златко Радев от радомирското село Дрен. Радев бързо оценява важността на документа и решава да го запази като скъп спомен от службата си в армията. След като се уволнява от Петрич, той отнася доклада със себе си. Години наред го съхранява в личния си архив. След неговата смърт през 1981 г. синът му Живко Златков решава да предаде ценния отрязък хартия в музея.

Но да се върнем към гръцката агресия и причините за успеха на съседските войски. През 1925 година над България тегнат жестоките клаузи на Ньойския договор. Според него държавата ни трябва да изплаща непосилни репарации на съседите си (включително и Гърция) на стойност 2,25 млрд. златни франка. Тя е лишена и от правото да поддържа наборна армия, а трябва да унищожи и голяма част от въоръженията си. За гърците, които прекрасно знаят това, не е проблем с лекота да завземат каквато и територия да поискат. Веднага след заповедта на кралското правителство за нападение войските на южната ни съседка нахлуват в България. Линията на бойните действия се простира върху 40 километра площ - от пост 1 при Демир - Капия до пост 15 при Лехово. Гърците не само успяват с лекота да навлязат на 8 км навътре в българска територия, но, въпреки отчаяната съпротива на нашите войници, завземат седем села от двата бряга на река Струма. Това са Кулата, Марино поле, Чучулигово, Враня, Петрово, Тополница и Картечино (днешно Дрангово). Гърците действат като същински башибозук - къщите са ограбени, добитъкът - отвлечен, хората, които не са успели да избягат, са убити, а домовете им - опожарени за назидание на останалите. Вестникарските репортажи от плячкосаните села много напомнят кървавите хроники в европейската преса за действията на османските власти в поробена България 50-60 години преди това. Американският журналист Маркъм е по това време в Петричкия край и праща следната дописка до редакцията на столичния вестник "Слово": "Днес посетих селата Петрово, Лехово и Пиперица, при което видях неопровержими доказателства за гръцката вандалщина и разбойничество. В с. Лехово, което е на самата граница, видях трупа на 16-годишно момче, което е зверски заклано с брадва."

След успешния си рейд по селата на 22 октомври сутринта Гърция започва офанзива за превземането и на град Петрич. В атаката са включени самолети, които извършват въздушни наблюдения. Артилерията обстрелва жп-гарата в Петрич и близките села Митиново и Ръждак. По-голямата част от населението - жени, деца и старци - е евакуирано във вътрешността на страната. Остават само мъжете, годни да носят оръжие. В акцията по отбраната на града се включват и четите на ВМРО, от които изпитват страх не само чужденци, но и много български политици, станали жертва на техни атентати. Доброволци, снабдени с оръжие от пограничното поделение, и хората на ВМРО още на 19 октомври заемат позиции по границата над Петрич, водят ожесточени боеве и успяват да спрат гърците на подстъпите към града.

Медиите съобщават, че военният министър на царска България Иван Вълков е издал заповед за отбрана на територията и е изпратил към Петричкия край войскови подкрепления. Те заемат позиции в района на гара Генерал Тодоров и местността Рупите. Във вестникарските колони обаче е спестена втората част от тази заповед - министър Вълков е разпоредил на военните само да се окопаят в терена, без да воюват. Правителството е решило да не води война, а да заложи на дипломацията. Министър Вълков сезира Обществото на народите, което предупреждава официално Гърция и България незабавно да прекратят бойните действия. В нотата на ОН се съдържа заплаха със санкции за неподчинилата се страна.

Съветът на ОН изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия, акредитирани в Белград, на мястото на конфликта, за да контролират спирането на сраженията. Така на 29 октомври, десет дни след агресията, Гърция най-сетне изтегля своите войски. След себе си те оставят опожарени села, отвлечен добитък, избити невинни хора, току-що прибраната есенна селскостопанска реколта, която е съсипана и разпиляна.

Същия ден Съветът на ОН назначава анкетна комисия с председател британския посланик в Испания Хорас Ръмболд и членове-генерал Серини от Франция, генерал Ферарио от Италия, Адлер Кройц от Швейцария и Дроглевер Фортуин от Нидерландия. Комисията трябва да проучи положението в засегнатите райони, да определи стойността на обезщетението и да излезе с препоръки пред Обществото на народите, и пред двете правителства.

Три седмици пратениците обикалят Петричкия регион. Докладът на анкетната комисия на Х. Ръмболд съдържа 15 страници. В него гръцкото нахлуване е определено като необосновано. Кралското правителство на Гърция е обявено за виновно за загубите и страданията на българското население. Хорас Ръмболд заключава, че при тези изводи гръцките власти дължат "нужното обезщетение". "Ние вярваме - се казва в доклада, - че всички членове на Съвета ще споделят нашето схващане и ще се произнесат в полза на великия принцип, според който в случай, когато една територия е накърнена без достатъчно основание, обезщетение се дължи и ако в момента на събитието страната, която е извършила нарушението, е вярвала, че обстоятелствата оправдават нейните действия."

ОН наказва гръцкото правителство да заплати на България сумата от 30 милиона лева като обезщетение за щетите от материален и морален характер, тъй като заповяданото от гръцкото правителство нахлуване в българската територия не е имало достатъчно основания.

От тази сума 1 милион и 200 хиляди са дадени на онези петричани, които вземат участие в отбраната на града. Но те се отказват от личното обезщетение и даряват парите за построяването на сграда на Петричката непълна смесена гимназия, която дотогава се помещава в частна къща. Строителството започва в началото на 1926 г. Парите обаче свършват, без гимназията да е достроена. Тогава петричани се самооблагат: тютюнопроизводителите отделят по един лев на килограм тютюн, а служителите - по една или повече месечни заплати в зависимост от сумата, която получават. Така през есента на 1929 г. новата сграда на Петричката гимназия отваря своите врати. На следващата 1930 г. общинското ръководство решава улицата, която огражда южната страна на гимназията, да се казва "22 октомври" - деня, в който жителите на Петрич не допускат гърците до своя град.

На 31 октомври 1937 година, по повод 25-ата годишнина от освобождението на Петрич от турско робство, е открит и първият исторически паметник в града - паметникът "Загинали за родината". Върху една от мемориалните паметни плочи са изписани имената и на загиналите петричани в боя срещу гърците, останал кой знае защо в историята със семплото име "Петрички инцидент".

С благодарност към Димитрина Бъчварова, авторка на книгата "Петрич през вековете", и на Вили Гутова, автор на Интернет- страницата zapetrich.hit.bg, които позволиха използването на публикуваните там материали.



Божидар Божков

форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - Петричкият инцидент - Петрич, Благоевградска област, информация, история, култура, забележителности в Петрич, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Петрич, снимки от Петрич, туризъм в Благоевградска област, настаняване в хотели в Петрич, Благоевградска област; частни квартири в Благоевградска област.
© 2000-2021 Journey.bg. Всички права запазени.