Града на зетьовете

Етрополе не предполага кой знае какви преживявания. През VІ в сл. Хр. селището е било населявано от тракийското племе трибали. Траките го наричали Акли или Етропара (Воден град). Старобългарското наименование, което най-вероятно е наследено до днес, е Ънтрополе. То означава вътрешно затворено поле. В някои архиви се среща и името Евтроп - пазач на проходите.

В миналото районът е известен като един от най-големите занаятчийски центрове у нас. Най-силно развити са дърворезбоването, тъкачеството, бакърджийството, ковачеството и др.

Наричат го Града на зетьовете и е единственото място в страната, в което се организира празник на задомените мъже. И без тази история Етрополе е малък град, които може да се разгледа за няколко часа. След това решенията са две - пътят към София, евентуално или още една разходка в околностите. Етрополският манастир "Св. Троица" е само на 6 км разстояние, или на един час разходка сред пожълтели поляни и борови гори. В двора се препичат котки, а възрастната жена, която се грижи за манастира, върви с една връзка ключове на пояса. През зимата тя обяснява кой в коя стая се настанява, връчва съответния ключ и пояснява - дървата са там, брадвата е до тях... Сега е още топло и тази част от програмата (за добро или лошо) може да бъде спестена. Безспорно е само, че мястото си заслужава.

В манастира някога е съществувало и ръкописно книжовно ателие. Неговите иконописци са основоположници на прочутата етрополска зографска школа "Варовитец". Тя превръща района в един от главните духовни центрове у нас през ХVІ - ХVІІІ в. За това свидетелстват 54 тома автентични ръкописи, най-старият от които е "Четириевангелие" от 1595 г.

На няколко минути до манастира е и едноименният водопад Варовитец.