Древният Истилифунос

Сливен е единственият град в България, който никога не е сменял славянското си име

Историческите извори за съществуването на селището са сравнително богати. Останките от провокиращата въображението крепост Туида в местността Хисарлъка свидетелстват със сигурност, че тук е кипял живот още от времето на траките. Името на крепостта е разчетено от каменен надпис.

В историческата книжнина градът се споменава като Истилифунос, Ислимие др. Името Сливен се споменава за първи път от арабския пътешественик Ал Идриси през 1153 г., който го описва като голям и красив град. Името произлиза от сливане, т.е. съединяване на трите реки, които текат през него, и трите вятъра, които духат от трите прохода на Стара планина – Асеновския, Българка и Чуката.

За днешния българин Сливен е люлка на хайдутството, синоним на националната непримиримост към тиранията и робството. Не случайно през Възраждането той се прочува като Града на стоте войводи.

През 1836 г. Добри Желязков-Фабрикаджията построява първата текстилна фабрика на територията на Османската империя. Сградата и сега впечатлява със своята импозантност. Обявена е за паметник на културата от национално значение.

Със създаването на фабриката прохожда българската индустрия. Този факт е твърде важен за по-късното развитие и днешния облик на града.