Траките

С наименованието траки съвременната историография обобщено назовава племената, населяващи част от Югоизточна Европа от епохата на неолита до окончателното им асимилиране през средните векове. Сред най-известните племена са тези на одриси, мизи, гети, трибали, витини и др. Ако се доверим на омировата Илиада, тракийски племена участват във войната за Троя (ок. 1250 г. пр. Хр.) под водачеството на цар Резос. Близките контакти, които тракийските племена поддържат с околния Егейско-Анатолийски свят, личат най-вече в паметниците на мегалитната култура, торевтиката (производство на изделия от метал), гробниците. В религиозно отношение част от траките изповядват т.нар. тракийски орфизъм.

Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Населяват земите на древна Тракия. За пръв път за тях се споменава в Омировия епос. Окончателно формират своята етническа общност в началото на желязната епоха. Броят им достига около 90 племенни групи. По-многолюдни били трибалите, трерите и тилатеите. Първите, които основават своя държава, били одрисите (70-те г. на VI в. пр. Хр.). Занимавали се със земеделие и много и най-различни занаяти. През I хил. пр. Хр. развивали и оживена търговия помежду си и с външния свят. До края на VI в. пр.Хр. търговията им имала разменно-натурален характер. Създават богата и оригинална материална култура.

От IV до II в. пр.Хр. траките се намират под владичеството на Македонската държава, след което са включени в пределите на Римската империя, а след нейното разделяне в края на IV в. сл. Хр. (395 г.), попаднали под властта на Византия. Чуждестранното иго и варварските нашествия, през първите векове на I хил. сл.Хр., се отразили крайно неблагоприятно върху тракийското население. Значителна част от него били изтребени, други - прогонени, трети - асимилирани и към средата на VII в. останали незначителни следи от него предимно в труднодостъпните райони и области на полуострова. След образуването на българската държава, през втората половина от VII в., в нейните предели влезли и част от тракийските земи. Поради това траките станали третият етнически компонент, взел участие във формирането на българската народност (VII-IX в.).

Тракийският език

Траките нямали своя писменост, използвали гръцката азбука. Запазените паметници от археологически разкопки са с надписи на старогръцки, а по-късно и на латински език. Древните автори отбелязват странно звучащи варварски думи (глоси). Така научаваме доста тракийски думи като брия (град), зелас (вино), питюс (съкровище) и др.

Религия

В пантеона на траките властвала Великата богиня-майка. Отделните племена й давали различни имена - Бендида, Зеринтия. Гърците я оприличавали на различни свои богини и я наричали Артемида, Хекта, Афродита. Млад мъж - бог на умиращата и възраждащата се природа - бил неин син и съпруг. Не знаем неговото име, но в Североизточна Тракия го наричали Залмоксис. В религиозните вярвания на траките се съчетавали слънчевото и земното начало. Вероятно затова високо в планините те издълбавали скални площадки, ниши, гробници, обърнати на юг или на изток.

Погребални обичаи

Тези религиозни представи са отразени и в погребалните обичаи. В края на II и началото на I хил. пр.н.е покойника полагали в скални гробници или в долмени - камери от пет необработени каменни плочи с издълбан вход. Погребването под могилата е традиционно за траките, както и граденето на гробници. Много често до погребалната камера (кръгла, квадратна или правоъгълна) обикновено водел коридор. Известни са камери предимно с куполовиден, плосък и двускатен покрив.

Погребалните обичаи в тракийското общество преминават сложен и все още недостатъчно изяснен път на развитие. В зависимост от култа към земята или към огъня съществуват два вида погребения - чрез трупополагане и чрез трупоизгаряне. Неизменен елемент на тракийският погребален обичай е насипването на надгробна могила.

Траките имали силно развит култ към мъртвите, най-вече към починалия си владетел, който след смъртта си се изравнявал с божество.Затова и някои от гробницете били превръщани в светилища.