Византийско владичество

След разделянето на Римската империя, град Германея (Сарпарева баня) е включен в пределите на Византия. През V век той пострадал значително от варварските нападения. В началото на ІV в., по времето на Юстиниян І, укрепителната система на Германия е подновена и усилена. Построена е втора стена, долепена до първата.

Прокопий Кесарийски, който придружава Велизарий цели двадесет години като негов правен секретар и съветник при походите му на изток и запад, съобщава и за родния му град, като казва: ”Велизарий произхожда от Германия (днешна Сапарева баня), която лежи между Тракия и Илирик.”

Неизменно свързан с Велизарий, Прокопий преживява с него военните му успехи и зпитания. Когато воинското му щастие изменя при повторното воюване в Италия и Персия, Велизарий споделя с него опасенията си от ревнивия Юстиниян, у когото завистливи царедворци подкопават доверието в талантливия пълководец. В “История на войните” Прокопий навсякъде говори с възторг за покровителя си Велизарий, за неговите военни успехи и гений, за това, че византийците го ценят като “разумен и много умен”. Обратно, в книгата си “Тайната история”, когато звездата на покровителя му е окончателно угаснала, Прокопий го представя като безогледен крадец на богатствата, които готските вождове са натрупали в Италия, а вандалите  -  в Северна Африка.

Във вътрешността на града Германия са разкрити части от правоъгълни сгради и помещения. През 1911 г. акад. Гаврил Кацаров разкрива подова мозайка на ранновизантийска базилика. Разкритите оброчни плочки на Асклепий, хигия и Телесфор, Тракийският конник и трите нимфи показват почитането на тези божества на територията на Германия.

Древна Германия е разорена в края на VІ в., поради славянските нашествия на Балканския полуостров. През тези бурни времена, когато много градове, реки и местности сменят имената си с нови, славянски, името на Германия не се променя. Под това име тя е включена в пределите на славянобългарската държава през 809 г. по времето на хан Крум. Археологическите разкопки установяват, че върху развалините на антична Германия са се заселили нашите прадеди славяните.

В края на Първата българска държава и началото на византийското робство, Германия е в обсега на големи исторически събития. В грамотата на Василий ІІ (Българоубиеца) от 1019 г. се вижда, че Германия е седалище на епископ.

Борбата срещу чуждата власт се изостря. Във въстанията и бунтовете за отхвърляне на чуждото иго не остава настрана и Германия. За това говорят местни легенди. Засилва се и богомилското движение. Започват да се разпространяват апокрифни творби. Акад. Йордан Иванов казва, че в този духовен кипеж, обхванал българския народ през втората половина на ХІ в., значителен дял се пада на оня български край, който обхваща високата и централна част на Балканския полуостров. Там, където се издигат Рила, витоша и Осогово, чиито гънки са били осеяни с множество големи и малки манастири, част от които съществуват и сега.

По-конкретни сведения за Германия през последните десетилетия на византийското господство ни дава арбаският географ Идриси в бележитото си географско съчинение ”Развлечение за копнеещия за преброди страните” или накратко наричано “География на Идриси.”

В “География на Идриси”, писана в Сицилия, в двора на нормандския крал Роджер ІІ, в продължение на 15 години и завършена през 1153 г. за Германия се казва: ”...До град Джермания (Сапарева баня) има три дни път. Последният е един великолепен град, разположен в низина, с много лозя и насаждения, с изобилни природни богатства...”

Несъмнено причината да бъде Германия “великолепен град”, са минералните извори и чудната природа със студената вода и хубави гори. Със своето богатство през този период Германия привлича вниманието на нормандските наемни войски, които я ограбват, както вандалите Рим. Разбунтувалата се за неизплатени заплати нормандска наемна войска, на византийска служба в Солун, тръгва по долината на Струма и Джерман към цветущата Германия и я подлага на грабеж.

Несъмнено сведенията на Идриси за Германия са взети от някои от нормандските войници, участвували в ограбването на града. Знае се, че сведенията си Идриси е събирал от пътушуственици и той само ги е обобщавал и подреждал, ”без сам да е пътувал по нашите земи”, както се казва в много от предговорите на преводите на “Географията на Идриси”.