Селото грабва окото и сърцето още при първо виждане заради своеобразния си архитектурен облик
Делчево може и да няма медийната известност на близките Лещен и Ковачевица. Но има своя легенда - наричат го „орела" на град Гоце Делчев. Кацнало е точно като скален орел високо в Южен Пирин, по стръмните склонове в буковата гора. Селото грабва окото и сърцето още при първо виждане заради своеобразния си архитектурен облик. Той идва от съчетанието на терена и амфитеатралното разположение на старинните възрожденски къщи.
Природата наоколо е почти недокосната, тишината и спокойствието - зашеметяващи. Това привлича напоследък все повече хора, бягащи от големите градове и пренаселени курортни комплекси. През последните години собственици на имоти тук вече са станали няколко чужденци и столичани.
Само на десетина километра е общинският център Гоце Делчев. Това прави селото подходящо освен за почивка и за постоянно заселване. Къщите като че ли се бутат една в друга, между тях има тесни калдъръмени пътечки. С кола се стига до площада, там е и паркингът. След това човек се изкачва нагоре по уличките. "Нищо че ни гледате какви сме стари, като козички припкаме по стръмното. Младите, като дойдат на гости, те се задъхват ", разяснява ни баба Злата Филипова.
Твърди се, че селото е възникнало през XVII век край турски чифлик. Било е любимо място за тайни комитски срещи на войводите Яне Сандански и Гоце Делчев. Сред местното население те са намирали едни от най-верните си ятаци. В къщата на баба Злата, запазена и до днес, са били сбирките на активистите на ВМРО. Стаята, където македонските комити са отсядали, е запазена непокътната. Кметът Иван Панайотов има идея да я освежи, за да е достъпна и за туристите.
До 30-те години на миналия век селцето носи името Юч Дурук (Трите върха). През 1934 г. е прекръстено на войводата Гоце и вече носи името Делчево. Някога жителите му са стигали до 1 000 души. Сега са 80, но 50 от тях са над 70 г. Около стотина са къщите, като 30 от тях са паметници на културата. Повечето автентични къщи използват скалата като зид на приземния етаж, а вторият е направен с еркерно наддаване. В списъка на защитените сгради е и църквата "Успение Богородично", строена през 1838 г., и училището до нея. Местните се гордеят, че в цяло Неврокопско тяхното училище е второто, построено след това в Лещен.
Гората наоколо е пълна с дивеч. В Делчево има ловна дружинка и се носят легенди за подвизите й. Бай Атанас Манголов е борил мечка с голи ръце, а Петър Витанов 8 часа чакал лисица пред дупката и накрая я хванал жива.
Селото празнува традиционния си събор на 21 май - деня на св. Константин и Елена. На около час път е връх Константин, където всяка година се коли курбан. Там има запазени останки на параклис. Веселбата на площада по традиция осигуряват Никола Григоров и неговата чета музиканти от "Сите българи заедно". Григоров е от Делчево и често идва в запазената си къща. Известната певица Николина Чакардъкова също е с корен от селото по майчина линия.
Тони Маскръчка