Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Сливенска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Историческото и културно развитие на България след падането под Османско владичество

Отношение на турците към завладяните народи

Турското владичество измества развитието на българския живот н книжнина в други посоки. Висшите имотни класи, които преди робството са били носители на политическа сила, след завоеванието на България се потурчват доброволно, както и у другите покорени южни славяни. С това те са запазили предишното си значение, обаче още повече са се отделили от народа - докато по-рано различието е било само съсловно, сега то става и религиозно. Мнозина от потурчените боляри, като са имали съдействието на турската власт, станали са най-жестоки врагове на народа - много по-жестоки и от самите турци. Тия боляри са ставали обикновено спахии и са гнетили селското население, подкрепяни сега не от българската, а от турската власт.

Турците не са се месили твърде много в обществения и духовен живот на подчинените християни. Тяхната цел, особено отначало, е била чисто завоевателна. Като млад и храбър народ, добре въоръжен във военно отношение, турците покоряват целия Балкански полуостров, подчиняват всички балкански народи и спират пред силните крепости на Виена. След като са завладявали някоя страна, те не са въвеждали там някакви нови форми на управление, а са гледали да запазят онова, което са заварили. Нещо повече - не само че не са въвеждали нови форми на общинско управление, но дори са усвоявали сами повечето политически, икономически и административни постановления и положения на покорената страна. Изобщо, те са се задоволявали с политическото завладяване на балканските народи, завземали са всички по-важни търговски центрове и укрепени места, задържали са в свои ръце войската и външната политика, а всичко останало: семеен, общински и племенен живот, религия и просвета - всичко това в повечето случаи не са засягали, предоставяли са на завладените да се грижат за това, както намерят за добре. Те не са предприемали нищо против общинската система на балканските народи; напротив, усвоили са я напълно, понеже са намерили, че тя отговаря на техните понятия за ред и администрация. Те са запазили не само общинската, но и църковната автономия на християните, а също така и множество други стари институти, които са заварили между балканските народи. Щом завладеят някоя страна, тяхната първа грижа не е била - както се мислеше - да унищожат просветата, да посегнат на религията и езика; главната им цел е била да утвърдят в завладяната страна преди всичко своята политическа власт и да подчинят християнското население. Свободата на съвестта те оставят непокътната и дават на цариградския патриарх право на юрисдикция над християните.

Обикновено турците не са пречили на подвластните да изповядват своята религия - не са имали за цел да им натрапват насила исляма и да ограничават религиозната им съвест. Нещо повече – с два хатишерифа (единият издаден от Султан Мустафа II към края на XVII, а другият – от 1707) е забранено проповядването на католичеството в Турция. Турското правителство е преследвало също така и францисканците. Всичко това ясно ни показва, че отначало робството е било само политическо; духовната зависимост е била незначителна. Същинското духовно робство настъпва през XVIII век, когато фанариотите стават пълни господари на българската черква. Ала преди това, пък и след това, духовният живот на българите не е бил спиран, поне систематично, от турската власт. Ето защо можем да кажем, че епохата на робството е от голямо значение за духовното развитие на българския народ - особено като сравним тази епоха с предишната. С турското вла­дичество настъпва една епоха на външно спокойствие – слага се край на предишните постоянни войни. Българите не служат във войската, вършат своята стопанска работа и отначало твърде малко се интересуват от политическите отношения в Турция. Благодарение на това външно спокойствие българският народ почва да закрепва както в духовно, така и в материално отношение. При това общата участ е сближавала подчинените християни и е създавала у тях чувство не само на религиозна, но и на национална солидарност. В национално отношение през време на робството българите са се чувствували много повече обединени, отколкото преди.

Епохата на робството е важна и в друго отношение - през нея се извършва известна демократизация на българския обществен живот; едрите собственици от времето на българското царство или са се потурчили, или пък са били заменени със същински турци. Не е имало българско висше съсловие и дори да са се срещали тук-там български привилегировани класи, те са били без особено значение. Колкото повече изучваме тази епоха, толкова повече закрепва у нас убеждението, че през нея се извършва една бавна, постепенна, но дълбока промяна в националния живот - не само в културните, но и в обществените и икономически отношения на живота. Важно е да отбележим, че за този процес в общия живот са съдействали не малко турците - разбира се, не пряко, а косвено - със своето индиферентно отношение към духовния живот на българската народност.

Отначало отношенията между победители и победени са носили до известна степен миролюбив характер, дори е имало изключителни случаи на по-дълготрайни духовни общения между турците и поробените славяни. В какво се изразяват тия общения и изобщо турското влияние върху нашия духовен живот? Мнозина християни - особено гърци и сърби, по-малко българи - са заемали държавни служби в Турция. Между тях е имало наистина и ренегати - потурчени християни, - обаче преминаването в мохамеданска вяра не е било необходимо, за да стигне някой християнин до висша власт. На някои места, населени от славяни, дълго време са се пазили формите на предишното управление. Например в Търново и Смедерево турските управители до началото на XIX век са се наричали войводи. Това са интересни свидетелства за взаимни влияния между турския и славянския елемент.

От друга страна пък, и турците са оказали известно влияние върху подвластните славяни. Това влияние се долавя дори и в области, където животът е бил твърде патриархален, например в Черна гора и Херцеговина. Следи на това влияние ние виждаме преди всичко в българския и сръбски говорим език, в който изобилствуват турски елементи. Употребата на персийски и арабски изрази в турски език се среща и в народния език на южните славяни. Много турски изрази, без да се има нужда от тях, понеже биха могли да се заместят със съответни народни изрази, са проникнали от говоримия език и в литературата, особено в сръбската. Ние срещаме множество турски думи не само в поетичната, но и в научната литература на сърбите. Това се дължи не само на турско влияние, но и на реформата на Вук Караджич, според която в литературния език трябва да останат всички онези думи и изрази - сръбски и чужди, - които употребява простият народ. Турската фразеология е наводнила сръбския литературен език до такава степен, че днес виждаме мнозина сръбски писатели и учени сериозно да се заемат за пречистване на сръбския Турско влияние се долавя тук-там и в българската етимология - в окончанията на някои съществителни и прилагателни, а също така и в образуването на някои глаголни форми. Без да говорим за по-старите наши писатели, турски думи срещаме на много места в епическите произведения на Пенча Славейков и Петка Тодоров; в тия произведения те са употребени, за да се придаде известен колорит на художествената реч и художествените образи. Тук, разбира се, нямаме работа с някакво неволно поддаване на турско влияние, а с едно съзнателно служене с фактите на това влияние, за да се постигнат чисто художествени цели. На много места турското влияние се е проявило и в народното облекло. Между българите - особено от североизточните области - ние срещаме множество турски названия на облекло: антерия, калпак, емении, чорап. Някои балкански християни дори са променили обичайното си облекло под турско влияние. Така например сръбските романтици през XIX век са гледали на феса като на някаква национална светиня и В. Караджич, реформатор на сръбския литературен език и будител на национално съзнание, не само в къщи, но и в черква дори не го е снемал от главата си. Сравнително по-запазено и по-национално е останало женското облекло. Изобщо жените във всяко отношение по-малко са се поддавали на външни влияния, проявявали са повече консерватизъм и по-твърдо са пазили националните традиции.

Турско и изобщо източно влияние бихме могли да проследим и в нашата народна музика - именно: в монотонната и минорна мелодия на народните песни, в бавното темпо, в неуловимите, извити и сложни модулации на песента, а също така в самия характер и строеж на минорните гами, отличителни за народните ни песни - както за веселите, които са с бързо и игриво темпо, така и за бавните и тъжни песни.

Обаче въпреки всички тия влияния, които са повече външни, турците не са могли да окажат някакво силно и дълбоко въздействие върху духовния живот на поробените славяни. Външните причини на това трябва да търсим, от една страна, и ниската и съвсем чужда на нас култура на турците, от друга, страна, в различието по вяра. Тези две неща - некултурността на турците и голямото различен е по вяра между нас и тях - са в основата на запазването на нашата култура и традиции. При това и турския език е съвсем, различен от нашия във всяко отношение - за българите не е било твърде лесно да го изучват. Турското писмо пък е още по-трудно за усвояване. Дори тези българи, конто са били принудени насила да се потурчат, макар и да са променили вярата си, запазили са езика си непроменен - дори по-чист, отколкото езика на другите българи. Изобщо турското влияние върху нашия духовен живот е незначително; при това зясяга българското население в североизточните краища - и изобщо населението в равнините. Прибалканското население, което не е било в постоянен контакт с турския елемент, запазва непокътнати националните си особености. Българите са били в повечето места изолирани. Това е още една от причините те да опазят своята националност, своя характер и език.

Като цяло, турската власт се е ръководила от принципа да не се меси във вътрешния живот на раята, поради което населението в мъчнодостъпните за външно влияние планински места, например нашето прибалканско население, е могло много по-свободно да се развива, отколкото например населението в средновековните славянски градове. И при тия условия в живота на широките народни среди виждаме да се извършва един твърде интересен процес - настъпва едно възвръщане към онези нрави и привички, на които при свободния политически живот са се противопоставяли средновековното законодателство, държавата и черковната власт. Краденето на моми, кървавото отмъщение, особено в западните краища на полуострова, става нещо обикновено; задругата се усилва и народът постепенно почва да се възвръща към примитивните стопанствени форми или към такива, които са близки до тях. Възвръща се също към предишните езически традиции и спомени, които са били по близки до неговата душа, отколкото християнството, което му е било натрапено по поли­тически съображения, без да е било възприето- поне отначало, като нравствена потребност.

Като говорихме за отношенията между българи и турци и изобщо между славяни и турци, ние засегнахме и въпроса за турското влияние върху нашия духовен живот. Казахме, че това влияние се долавя преди всичко в езика; както в нашия, така и в сърбохърватския език ние срещаме в изобилие турски думи и изрази - и то не само в говоримия, но и в литературния език. Някои турски думи се предпочитат дори пред съответните европейски. Турско влияние се долавя тук-там и в българската етимология - в окончанията на някои съществителни, прилагателни и глаголи, в образуването на някои глаголни форми.



Борислав Радев

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - Историческото и културно развитие на България след падането под Османско владичество - Кермен, Сливенска област, информация, история, култура, забележителности в Кермен, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Кермен, снимки от Кермен, туризъм в Сливенска област, настаняване в хотели в Кермен, Сливенска област; частни квартири в Сливенска област.
© 2000-2021 Journey.bg. Всички права запазени.