Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Разградска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Развалините на Абритус


Първите обитатели на Лудогорието са от късния палеолит. Това се потвърждава от намерените останки на селища в местността Чуката край Разград и Друма до Осенец. Много повече и по-разнообразни са археологическите находки от по-късните периоди на древността. За това свидетелстват останките от стотина селища и селищни могили от медно-каменната епоха.
През последните две-три хилядолетия пр.н.е. и първите столетия на н.е. по-голямата част от Балканския полуостров е населяван от древните траки. Значително е тяхното присъствие в Лудогорието.
Най-голямото и значимо тракийско селище се намирало в местността Демир баба (Железният баща) край днешното село Малък поровец. От направените изследвания на археологическите находки от селището и от надгробните тракийски могили край близкото село Свещари е установено, че тук се е намирал един от най-важните демографски, стопански и култови центрове на древнотракийската държава. Градът е разположен върху площ над 100 дка и има забележителна фортификация. Обграден е с двойна крепостна стена с дебелина 3,50 - 4,20 м и предполагаема височина 10 - 12 м, които следват конфигурацията на терена. На изток и запад от града са разположени два обширни могилни некропола - последен дом на знатните гети. Напълно проучена е групата могили в северния край на Източния могилен некропол. В близост една до друга са разположени три каменни гробници с полуцилиндричен свод, изграден и в края на IV в. - началото на III в.пр.Хр.
Първата от тях, открита под Гинина могила – Свещарската гробница, представлява уникален паметник на тракийската гробищна архитектура. Забележителната архитектурна и живописна украса нареждат Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Двете по-малки гробници, разположени на югоизток от Гинина могила нямат сложната украса на Свещарската гробница, но по качеството на градежа и изчистените си линии сьперничат на най-добрите образци от епохата. Най-старото тракийско светилище в Сборяново се намира в местността Камен рид. То е основано в началото на първото хилядолетие пр.Хр. и продължило да съществува до началото на елинистическата епоха. Около три века по-кьсно (VI в.пр.Хр.), в дълбоката сенчеста долина в подножието на Камен рид било основано друго светилище - на подземните божества, водата и здравето, което просъществувало до началото на новата ера. До наши дни се е запазила скалата - жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите вдълбани в нея. Вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скални късове са съвременни на жертвеника останки от гетско светилище и до ден днешен посетителите лягат върху тях за здраве и сила.
Друго по-голямо тракийско селище е открито в землището на Разград. За това свидетелстват намерените останки от оръдия на труда, битови и други предмети и особено открития в развалините на Абритус жертвеник от времето на тракийския владетел Реметалк I.
След продължителни войни римляните унищожават тракийската държава и през 45-та г. от н.е. завладяват окончателно Балканския полуостров. В продължение на още пет века траките остават доминираща народностна група в българските земи, в т.ч. и в Разградски район.
През своето 350-годишно господство римляните са принудени да отблъскват многобройни нападения на племената и народите, нахлуващи от Север и Североизток. За целта те създават система от военни лагери и крепости по южния бряг на река Дунав. Към края на I и началото на II в. те построяват второешелонни лагери и крепости на стратегически места във вътрешността на полуострова. През този период източно от днешния град Разград е основан такъв военен лагер. Постепенно край лагера се заселват отслужили войници, освободени роби и придошлите заедно с римската войска занаятчии и търговци. Тези заселници поставят основите на древноримския град Абритус. Още през втория век от н.е. градът се оформя като стратегически и стопански център. В него се кръстосвали важни стратегически и стопански пътища. За неговите мащаби, роля и значение може да се съди по останките от внушителни робовладелчески домове, изящни предмети с битово и култуво предназначение, от богатото монетно съкровище и др. Не случайно древните историци и географи сочат Абритус като един от най-значимите древни римски градове в провинция Долна Мизия. Важно доказателство за успешното демографско и стопанско развитие на района през този период са също намерените монетни съкровища, оръдия на труда и битови предметив землищата на Дряновец, Езерче, Тодорово, Малък поровец, Завет, Сейдол и др.
Към средата на III в. от Север и Североизток нахлуват готските племена и техните съюзници – карпи, сармати и бургунди. Те опустошават и обезлюдяват голяма част от провинция Долна Мизия, като нанасят най-големите щети на селищата, разположени между реките Огоста и Русенски Лом. Особено кръвопролитна и съдбоносна за римляните е битката с готите край Абритус през 251 г. Тук са убити императорът Деций Траян и неговият син Херении Етруск.
За да възстановят големите човешки и материални загуби, римляните заселват в Долна Мизия племена от отвъд дунавските територии. Това довежда до частично изменение на демографския облик на провинцията, в т.ч. и на Разградски регион.
След 395 година Римската империя се разделя на две – Западна и Източна, наречена Византия. Останалите в нейните предели български земи са обект на постоянни нападения от отвъддунавските територии, особено през V и VI в. През този период Абритус е неколкократно нападан и разрушаван. В резултат на това градът загубва предишното си значение. През VI в. той е напълно унищожен, а днешна Северна България е обезлюдена. С цел да съживят стопанския живот в Долна Мизия и особено да запазят северната си граница от нови нахлувания, византийците заселват в провинцията големи групи от отвъддунавски племена, като им осигуряват статут на федерати. Въпреки това, към края на VI в. славянските племена предприемат масово нахлуване през северната граница на империята. По-трайното им заселване започва едва след 602 г., но за кратко време те остават основна народностна група в по-голямата част от балканските територии на Византия и стават важен фактор в по-нататъшното им демографско развитие. В източната част на българските земи, включително и в Лудогорието, се заселва славянското племе севери. През VII в. от отвъддунавските територии нахлуват прабългарите. Днешна Североизточна България била основен обект на нападение от прабългарското племе уногондури (кутригури), предвождани от Кубратовия син Аспарух.
През 680 г. Византия предприема военен поход срещу прабългарите. Той продължил няколко месеца и завършил с пълен разгром на византийските войски. Използвайки успеха си, българите прекосяват Дунава и превземат почти цялата територия на днешна Северна България. През 681 г. византийците са принудени да сключат мирен договор с хан Аспарух. С този акт е призната международно-правно новата българска държава. Българите влизат в съюз със заварените славянски племена. Постепенно двете етнически общности се сливат и образуват единната българска народност. Този процес продължава близо два века.
Съдбата на Разградски район е тясно свързана с тези исторически събития, тъй като се е намирал в непосредствена близост до столицата на новооснованата българска държава и на негова територия се настаняват част от прабългарите. Поради специфичните местни условия прабългарският елемент остава доминиращ в продължение на много векове в Разградско. Дори до средата на ХХ век местното капанско население запазва част от прабългарските нрави и обичаи. От научните изследвания се установява, че през периода от VII до Х в. върху развалините на римския Абритус е съществувало прабългарско селище. От намерените в него останки е установено, че те са взаимствали многовековния опит на своите предшественици – траки, римляни и византийци в областта на материалната култура и че са се настанили трайно в този район на страната.
През византийското владичество, въпреки многобройните нашествия от север, особено на кумани и печенеги, не настъпват коренни изменения в демографския облик на района.
През Втората българска държава постепенно затихват големите демографски размествания, въпреки нашествията и временното настаняване на татари и на други племена в българските земи. През този период в района се създава стабилна селищна структура. Местното българско население води отседнал живот, с утвърдени традиции в земеделието, скотовъдството и занаятчийството. Лудогорието е гъсто населено, което се потвърждава от официалните турски документи за района от първото столетие на робството, в които се цитират имената на много селища, онаследени от Втората българска държава, а също и на много незаселени мезри, които били останки на унищожени от поробителите селища. До заробването му районът е гъсто населен с трудолюбиво българско население, имащо богати традиции в стопанския културен и религиозен живот. Свидетелство за това са останките от манастири край Цар Калоян и край извора на река Бели Лом, до днешното село Манастирско. Свидетелство са още откритите в района останки от български селища около Завет, Брестовене, Малък поровец, Владимировци и др.
По време на робството се извършва и процес на механично намаление на населението от Лудогорието. Той започва още през съдбоносната 1388 г., когато войските на Али паша избиват, отвеждат в робство или прогонват част от населението на непокорните селища в Разградско. Второто голямо механично намаление е през 1515 г., когато турците, подпомогнати от войските на татарския хан Мурза Татарски извършват масово помохамеданчване на българското население в днешна Северна България. През тази кампания много българи от Разградско забягват в по-недостъпните балакански райони. При следващите масови помохамеданчвания също много българи напускат района. Голямо механично намаление на населението има и през ХVIII в. То е резултат на човешките жертви, дадени по време на аянските бунтове, разразили се в Североизточна България, главно в Лудогорието. През същия век са дадени много жертви и при двата погрома на фанатизирани мюсюлмански тълпи над българското население в Разград и близките села. Най-голямо е намалението на местното население през време на многобройните войни, водени между Русия и Турци през ХVIII и ХIХ в. При тях десетки хиляди българи от Лудогорието емигрират в Русия, Румъния, Украйна и Молдова. Само през 1811 г. 11 хиляди жители от Лудогорието напускат страната. Много жертви вземат и големите чумни епидемии, върлували в Разградско през ХVII-XIX в.
През време на робството селищната мрежа на региона претърпява много промени. Тяхното начало е поставено през 1388 г., когато са унищожени част от селищата в Лудогорието.

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - Развалините на Абритус - Разград, Разградска област, информация, история, култура, забележителности в Разград, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Разград, снимки от Разград, туризъм в Разградска област, настаняване в хотели в Разград, Разградска област; частни квартири в Разградска област.
© 2000-2021 Journey.bg. Всички права запазени.