Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Търговишка област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Ескиджумайски панаир

Панаирите се появяват през Средновековието, като центрове на търговския обмен между отдалечените и затворени феодални стопанства. Провеждат се на определени места, най-често свързани с религиозни събития и обичаи от езически или християнски произход. Обикновено съвпадат по време с храмовите празници на църкви и манастири.

Основен вид търговска дейност в началото е натуралната размяна на стоки между производителите. За представителите на феодалната класа интерес представляват пътуващите търговци от далечни места с предлаганите от тях вносни стоки, главно предмети на разкоша. В началото на XIII век цар Иван Асен е устройвал всенародни търгове в престолния Търновград. Широка известност имат и панаирите в Сливен, Узунджово и Пазарджик.

Ескиджумайският панаир възниква формално като развитие и продължение на една местна традиция, но по същността си е отражение на стопанските и обществени промени, протичащи в Османската империя. Те са предизвикани от задълбочаващата се криза в аграрните отношения, политическите институции и в армията, както и от опитите на турските политически върхове за провеждане на реформи във всички сфери.

В началото на XVIII в., успоредно с вътрешните катаклизми, сериозно се променя и международното положение на империята. Европейските капиталистически държави, заети със своите вътрешни проблеми и с уредбата на колониалните си владения, започват да възприемат Ориента вече не като полесражение между религии и култури, а като сфера за разширяване на търговията и стопанското влияние.

Икономическият анализ на периода сочи засилено търговско проникване на Англия, Холандия и Франция, които първи се възползват от режима на капитулациите. След неговото разширяване, в борбата за широките имперски пазари се включват Русия и Австро-Унгария и до 1784 г. Турция има сключени търговски договори с повече от десет държави. Упадъкът и децентрализацията на империята улесняват проникването на новите буржоазни отношения и трайното им установяване и развитие, отначало в християнските провинции, а впоследствие и на цялата й територия.

Засилените търговски контакти и новите икономически условия водят до промяна и на характера на стокообмена. За нуждите на европейската капиталистическа манифактура, освен традиционните вълна, кожи и восък, се засилва търсенето и изкупуването в големи количества на памук, тютюни, коприна, дървен материал, зърнени храни, технически култури.

Постепенно в тези процеси са въвлечени и българските земи. Интензивната външна търговия съдейства и за оформяне на каналите на вътрешно-търговската мрежа. Първоначално тя обслужва обмена между градовете и селата, между отделните стопански райони и осигурява пласмент на европейски стоки, внесени от чужди търговци. Разширяването й дава възможност, по обратния път, българските стоки да намерят своите пазари в по-широки географски граници. Увеличеното местно производство и засиленият стокооборот извикват на живот както нови търговски отношения, така и нови форми за тяхното осъществяване.

Големите градове и новосъздадената след реформите в империята редовна армия, стават основни потребители на селскостопански и занаятчийски произведения. За задоволяване на техните нужди възникват и редица тържища, на които, освен директни продажби на големи количества стоки, се сключват и сделки за предстоящи периоди. Участието на държавните закупчици, освен ангросистите, привлича и средните и дребни търговци с правените отстъпки в цените на едро, както и преките местни производители, с възможността за изкупуване на цялата им продукция. Редовното провеждане на подобни търговски срещи, се явява допълнителен стимул за развитието на селското стопанство, занаятите и търговията в прилежащите им региони.

Като такова ежегодно средище на икономическия живот в Североизточна България се оформя и панаирът в Ески Джумая.

Едно от преданията за възникването на панаира ни връща към средата на XVIII век. В първите дни на месец май, местното население редовно устройвало край града надпрепусквания с коне. Според тогавашния обичай конските кушии, редувани с угощения, пехливански борби и увеселения, продължавали цяла седмица. Освен гостите и жителите на града, за да погледат или да участват в състезанията, пристигали и много любопитни зрители от околните села. На един такъв празник, в дните около Гергьовден, ескиджумайският аянин поканил и шуменските първенци. Стичането на толкова хора на едно място давало добра възможност на предприемчиви кафеджии и продавачи на дребно от града да увеличат и оборота и печалбите си. Възможност, която те, с верния си пазарен нюх не пропуснали. И около шатрите на големците, и сред насъбрания народ винаги се намирали зажаднели и огладнели гости, за които обслужването на място било добре дошло.

Всяка пролет кушията събирала многобройна публика. За нейните нужди постепенно били устроени кафенета и сергии за храни и напитки. Не спирала и разносната търговия. От година на година все повече хора и от по-отдалечени места се стичали тук в началото на май и това естествено стимулирало търговията с различни стоки, на първо място - с добитък. Надпрепускването на най-бързите коне от региона, представители на най-добрите породи, било едно нескрито състезание между стопаните им. В почивките между надбягванията се договаряли замени и продажби на жребци и кобили. Покрай конете посетителите на кушията започнали търговия и с едър и дребен рогат добитък, която особено се засилила след появата на прекупвачите на едро. Постепенно се включили производители и търговци на селскостопански произведения, започнали да изнасят за продан стоката си и занаятчии от града: сарачи, грънчари, абаджии.

Конните състезания се провеждали до 1840 г, но останала жива традицията панаира да се нарича кушия и да започва с т.нар. камшик панаир или хайван пазар, който дава сериозен тласък за развитието на скотовъдството в региона. По резултатите от него се прогнозирал стокооборота на целия панаир.



Снежина Славчева

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - Ескиджумайски панаир - Търговище, Търговишка област, информация, история, култура, забележителности в Търговище, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Търговище, снимки от Търговище, туризъм в Търговишка област, настаняване в хотели в Търговище, Търговишка област; частни квартири в Търговишка област.
© 2000-2021 Journey.bg. Всички права запазени.