Тутракан се отличава със забележителната си архитектура. В нея хармонично съжителстват три епохи: Възрожденска, следосвобожденска и съвременна, оформящи го като красив и привлекателен град на крайдунавска Добруджа.
Възхода в стопанското и културно развитие на града е спрян насилствено от румънската окупация на Южна Добруджа през 1913 г. Населението е подложено на насилствена асимилация и денационализация и затова безпримерния героизъм и храбостта на българската армия по време на най-голямата битка в Първата световна война - битката за Тутраканската крепост, нямат равни на себе си. Една непристъпна крепост бива превзета само за два дни - на 5 и 6 септември 1916 г. и прославя Тутракан и българското оръжие в цяла Европа. Иван Вазов я възпява:
Тутракан! О, епопея
на народната ни мощ!
Вихрен устрем на идея
бляс’к светкавичен на нож.
Признателното поколение ежегодно в първата неделя на септември отдава заслужена почит на загиналите в тази славна битка воини на мемориала Военна гробница – 1916 г. край село Шуменци.