Населението на село Долна Мелна е нараствало до 1934 г., но след това започва да намалява поради изселвания. По данни от преброяванията през вековете то е варирало, както следва:
- 1881 г. - 488 жители
- 1888 г. - 556 жители
- 1900 г. - 717 жители
- 1910 г. - 926 жители
- 1920 г. - 944 жители
- 1934 г. - 1166 жители
- 1946 г. - 1073 жители
- 1965 г. - 353 жители
- 1982 г. - 150 жители
- 1992 г. - 74 жители
- 2005 г. - 31 жители
Днес в село Долна Мелна живеят едва десетина души.
Името на селото се открива в турски документи. Съгласно регистъра на Кюстендилския санджак от 1570 г. село Долно Темелино е спадало към нахия (околия) Сирищник в Горно Краище и е тимар на Махмуд Худаверди. Тогава в селото е имало 80 семейства, 70 неженени мъже и 2 вдовици. Джадията (данъка) на селото към местния спахия бил 7492 акчета на година. Според списъка на животновъдите в кааза Радомир от 1576 г., Долна Имелна има трима такива "джелеп кешани", които са доставяли на султанския двор 150 овце.
В Сръбско-турската война, четата на Гроздан Насалевски участва в боевете в Берковския Балкан. Тежко ранен е войводата Гроздан. Четници от селото са Спас Богданов, Спас Станоев, Анто Кръстев, Петър Михайлов и Илия Иванов.
Във войните 1912-1918 г. от Долна Мелна са загинали 31 войници, а през Втората световна война трима бойци и двама партизани. Селяните се включват активно в антифашистката съпротива. От Долна Мелна излизат 13 партизани и много ятаци - цели семейства. В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във войните и антифашистката борба.
Историческа книга за селото, автор Марко Иванов