Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер България Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Мъгли по билото на Стара планина

Легендата за връх Мургаш би трябвало да помните от буквара за първи клас
   
В тази част на Стара планина прогнозите за времето обикновено не са верни. Ако времето в София е хубаво, горе, в района на връх Мургаш, нищо не пречи да се търкалят мъгли. Или обратното - ако долу грее слънце, над облаците времето е ясно и се откриват гледки към Витоша и Рила. Понякога това се променя за часове. Да има мъгли по това време на годината тук е нещо естествено. Да грее слънце - също. Качването до връх Мургаш понякога носи рядкото удоволствие човек да смени различни климатични условия - слънце, мъгла и сняг. Още в учебниците пише, че връх Мургаш е най-ветровитото място в България. Вятърът и мъглата се редуват и правят нещата нереални - като мираж, който ту се появява, ту изчезва.

В действителност Мургаш не се намира кой знае колко далече. Той е в Западна Стара планина и е най-високият връх, който се вижда от София. Онзи висок връх на изток, в момента покрит със сняг, е Мургаш. Той не е особено висок - едва 1687 метра. Само името му е голямо. Факт е, че повечето хора не знаят къде точно се намира върхът, но името обикновено "нещо им говори". При това "им говори" все за Рила или Пирин, за Централна Стара планина, за надморска височина поне над 2000 метра или за много стръмни северни склонове. Чакай, там нямаше ли някаква история. Всъщност не. Няма никаква по-особена история. Май имаше само някаква легенда.
   
    Според легендата
   
Мургаш бил млад мъж, който се борел за любовта на една надменна красавица и единствен приел условието й да я качи на ръце до върха. Другите кандидати за нейното сърце, разбира се, се разбягали - все пак разстоянието до върха от почти всички страни се взима за не по-малко от четири-пет часа. Въпросният Мургаш обаче поел нагоре. Сипеи, горски пътеки, черни пътища, стръмни поляни, гори - ето това е пътят до върха. Не че Мургаш не изпълнил думата си. Онази мома стъпила на върха, но с това историята свършва. Нямало три дни ядене и пиене, защото това, което легендата не разказва, е, че най-вероятно хубавицата е слязла обратно пеша. Мургаш умрял на върха. А девицата, която обичала природата, останала без мъж. Затова върхът носи името Мургаш. Сигурно повечето около трийсетгодишни читатели си спомнят тази история от читанките за първи клас.
   
    Още имена
   
Мургаш върви в пакет с още няколко особени имена - Чурек, Лесков дол, Ябланица, Огоя, Потоп, Врачеш, Желява и Елешница. Списъкът може да бъде и по-дълъг, но това няма значение, защото една част от тях са малки села, които не са отбелязани на картата, други са по-популярни, понеже край тях минава магистралата, а трети са просто махали, които се намират във високото. Общото е, че от тук тръгват редица горски пътища.
   
По това време на годината в Лесков дол има преспи сняг. Селото се намира на високото, пътят се отклонява няколко километра преди Своге, навлиза в една тясна долина на изток и постепенно катери нагоре. Въздухът е с няколко идеи по-студен, има широки поляни, черни пътища и много простор. Дори вилите не са скупчени една до друга, а са от двете страни на билото. С други думи - мястото е идеално за подивяване. Оттук разходката до Мургаш е най-трудна - ще отнеме поне ден, а при по-мързеливите - и повече.

Разстоянията от Врачеш, Чурек, Бухово или Желява до върха варират от три до пет часа ходене пеша, което си е една хубава почивка. Всъщност всичко зависи от темпото и след време се оказва, че разстоянията са нещо много субективно. Когато човек тръгне с голяма група от десетина-петнайсет души, осем часа са добро време, в което влизат всички почивки по трасето, обеди и леки закуски, заглеждане по пейзажите на стръмните участъци и спорове откъде да се мине. Разстоянието от Бухово до върха обаче може да се мине и само за два часа и половина, стига групата да не е голяма. Преди това може да се отдели малко време и за буховския манастир "Св. Архангел Михаил". Той се намира на южните склонове на планината. Основан е вероятно през ХVІ в. и има доста история - ограбван е при кърджалийско нападение, възобновяван е през ХІХ в. (1855 г. и 1882 г). Представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна, с притвор черква, жилищни и стопански сгради. Местните хора разказват, че детронираният княз Александър Батенберг е бил откаран в манастира, където е останал няколко дни.

Ако се тръгва от Врашеч, врачешкият манастир "Св. 40 мъченици" също ви е на път. Той е голям, има 4 жилищни сгради и красива еднокорабна черква. Манастирът е девически, няма възможност за нощувка, но пък разходката дотам си струва.

В южните склонове на Мургаш се намира и друг манастир - елешнишкият "Успение Богородично". Той е най-стар - основан е през ХV в., разграбван е няколко пъти, после е възстановяван, от 1820 г. досега е постоянно действащ. В църквата са запазени красиви стенописи, най-ранните от които - от ХVІ в., а най-късните - от 1864 г. Манастирът също е обявен за паметник на културата.

В тази част на планината на почит е не само ходенето пеша. Мястото е любимо на онези, които обичат да карат офроуд. Всяка година тук се организира "Мургаш Трофи" и маршрутът дори е част от националния офроуд шампионат. Трасето е покрито с трошлив камък, дължината на черните пътища е близо 17 км от Бухово до Мургаш и включва доста разнообразен терен. Това означава, че освен всякакви видове естествени препятствия тук страничните наклони достигат до 30 градуса, а има и спускания от 45 градуса, които са приятно изживяване.
   
    Метеорологичната станция
   
    Връх Мургаш е част от маршрута Ком - Емине и трафикът през лятото в тази част на планината е голям. По това време на годината обаче все още има шансове човек да върви четири-пет часа по пътя, без да срещне никой. Освен стадата полудиви коне. От двете страни на върха има гори, стръмни поляни, камъни и мъгла. Понякога мъглата се вдига за по-дълго време. В такива случаи София изглежда много малка, като нещо разсипано. Хората, които за първи път тръгват към Мургаш, обикновено не вярват, че подобно разстояние може да се измине за няколко часа. Особено след като видят колко далеч се намира върхът. Долу в ниското остават водата (на върха, разбира се, няма вода) и пътищата. На самия връх се намира метеорологичната наблюдателница, която е построена през 1953 г. Отдалече постройката не изглежда нищо особено - зеленикава сграда, със стени, широки повече от метър, с мостик, с много антени и с кристална топка на покрива. Става въпрос за хелиограф, разбира се, който мери продължителността на слънчевото греене. Използва се светлочувствителна хартия, която изгаря само в мястото на фокуса на слънчевите лъчи. Обикновено с тази история за кристалната топка метеоролозите събират доста публика.



форум на пътешественика
1 мнение



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Планински - Мъгли по билото на Стара планина - информация, история, култура, забележителности в , балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в , снимки от , туризъм в България, настаняване в хотели в , България; частни квартири в България.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.