Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер България Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Екскурзия из Централна България

Ливада по пътя за Гложенския манастир
Ливада по пътя за Гложенския манастир

През четирите почивни дни покрай Съединението (четвъртък, 22 септ. – неделя, 25 септ.) една скромна компания от трима души използвахме възможността да се изнесем извън София, да ни види малко гъз път, да подишаме чист въздух и най-вече, да сме далеч от компютрите си. Макар времето да не беше много благосклонно към нас, целта беше постигната. Ето и хронологията на събитията...
   
    Първи ден
   
    Пещера Съева дупка, с. Брестница

Състои се от много красиви огромни галерии, вътре могат да се видят всякакви причудливи форми, както във всяка пещера де. За съжаление има места, където по думите на екскурзовода, всички сталактити са изпопадали от тавана след земетресения.
   
    Гложенски манастир, с. Гложене

Манастирът е построен на трудно достъпно място и е малък, няма много за гледане. В конкретната ситуация, за неприветливостта на пейзажа допринасяше и вкиснатото време. Това, с което ще запомня манастира, е дневният режим на монасите, който имах възможност да прочета. Стават в 5 сутринта и си лягат към полунощ. Денят им се състои от много пъти “подготовка за молитва” по половин час (молитвата може да бъде сутрешна, вечерна и т.н.) и веднага след това самата молитва, пак поне половин час. Какво толкова се подготвят и молят, не стана ясно. Имат на разположение по половин час сутрин и вечер за лична хигиена. В дневния режим са включени още часове за псалми, четене и хранене. Времето между полунощ и 5 ч сутринта е обозначено като “сънобдение”. Общото впечатление е, че монасите на практика не правят нищо, дните им са дълги и еднообразни. Но ако това осмисля живота им – ОК. В ресторантчето до манастира има една голяма правоъгълна маса, на която всички гости сядат заедно.
   
    Исторически музей, гр. Тетевен

Не съм предполагал, че историческите музеи в един момент ще ми станат толкова интересни, преди не беше така. Може би си има и причина за това. През лятото почина дядо ми (бащата на баща ми), който беше последният останал жив родител на родителите ми. Заедно с него като че ли си замина една епоха, един начин на живот, за който навремето доста съм слушал и от него, и от баща ми. И докато разглеждах множеството атрибути от селския бит на тетевенци, си спомнях за всичко, което знам за живота по селата в централния Балкан преди 40-50 години (щото и моите корени са там).
   
    Троянски манастир, с. Орешак

Тук идвах за втори път, така че си преговорих обстановката, музея и скривалището на Васил Левски, през което се е изнизвал на покрива. На втората снимка има едно много интересно шише с най-различни предмети вътре, които на пръв поглед няма как да се вкарат цели.
   
    Априлци

Спахме в гр. Априлци, където моето семейство има къща и където като малък прекарвах доста време през лятото. Много живописно място, най-високата част от Стара планина се е изправила като стена срещу къщите в околността.
   
    Втори ден
   
    Етъра, гр. Габрово

Ще запомня екскурзията най-вече с Етъра, там ми беше най-интересно. Възхитих се на изобретателността на човека – да конструира различни машини и приспособления, и да използва силата на водата за задвижването им. Трудно бих описал обстановката и различните къщи на различните майстори на занаятите, това просто трябва да се види.
   
Като цяло, стаите на занаятчиите не са големи, но кожарят е особено онеправдан, защото голяма част от жилищния (втория) етаж е балкон, на който се простират кожи да съхнат. От огнището надясно тръгва един проход, чиято цел е да прекара затоплен въздух през съседната стая, за да не трябва да се топли тя отделно.
   
    Дом на хумора и сатирата, Габрово

В дома са събрани накуп под различна форма (текстове, карикатури, фигурални композиции) всички афоризми за габровци и техните нрави.
   
    Трявна

Спахме в гр. Трявна, където се настанихме вечерта, не без суетене и разправии. Явно бяха надошли доста туристи и трудно се намираха свободни легла. Сградата на общината прилича на гъзарски хотел, не могат да се оплачат хората...
   
    Трети ден
   
    Музей на резбарското и зографското изкуство, Трявна

Тук освен всичко останало има възстановка на класна стая от края на XIX век. На предните банки са седяли децата, които са се учели да пишат върху пясък (който е в нещо като дълги плитки саксии).
   
    Даскаловата къща, Трявна

Тая къща е абсолютна противоположност на занаятчийските къщи в Етъра - много е голяма, стаите също, има просторен двор. Как са се отоплявали зимно време, те си знаят. Къщата е известна с красивите си резбовани тавани (съвременните окачени тавани ряпа да ядат).
   
    Къщата на Петко и Пенчо Славейкови, Трявна

Пенчо Славейков е единственият българин, който някога е бил удостояван с Нобелова награда, в случая за литература. За съжаление, той е починал малко преди да я получи и понеже тази награда не се връчва посмъртно, българите и до днес не можем да се похвалим с нея. Между другото, всичко това никой не ни го е казвал в училище, а по мое скромно мнение би трябвало. Също така, не си спомням да сме учили, че повечето синове на Петко Славейков са били доста важни хора в държавата по онова време - министри, генерали...
   
    Връх Шипка

Ако досега към климатичните условия можеха да се отправят известни забележки, тук вече работата тотално се скофти. Студ, вятър и мъгла, на 20 метра нищо не се виждаше. Като се качихме горе на Паметника на свободата, наблюдавахме рапсодия в бяло във всички посоки и измерения, земята около паметника не се виждаше. Нищо, друг път пак ще отидем да качим 900-те стъпала и да огледаме хоризонта.
   
    Храм-паметник Рождество Христово (Руската църква)

Намира се в подножието на връх Шипка, на южния склон на Стара планина. О, чудо, като с магическа пръчка при преминаването ни в южна България облаците изчезнаха, появи се слънцето и буквално за минути всичко придоби съвсем различен изглед. Храмът е голям и красив, голяма шарения. Построен е през 1925 г. (ако не се лъжа) в памет на загиналите руски войници в боевете в района по време на Руско-Турската Освободителна Война. По храма и в него има достатъчно злато да се стегнат всички домове за сираци и стари хора в България, но явно църквата предпочита да си ползва средствата не по същество, ами за сънобдения и “подготовки за молитви”.
   
    Казанлък

Останах много приятно изненадан от този град. Центърът е с нови плочки, даже още довършваха част от пешеходната зона. Много приветлива обстановка. Единствената борческа гъзарска кола, която тръгна с форсиране от светофара, беше със софийски номер, няма какво повече да коментирам.

    Тракийска гробница, Казанлък

Тази гробница има оригинал (който се пази в две защитни сгради, построени една в друга, за предпазване от атмосферни въздействия) и копие на 30-40 метра от оригинала. Напомня на египетска гробница, разбира се доста по-малка.
   
Прибрахме се късно вечерта в събота, уморени, но доволни.


Етъра - главната улица Славейковата къща Община Трявна

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Културен - Екскурзия из Централна България - информация, история, култура, забележителности в , балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в , снимки от , туризъм в България, настаняване в хотели в , България; частни квартири в България.
© 2000-2019 Journey.bg. Всички права запазени.