Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
България
версия за печат на принтер Кюстендилска област Карта на БългарияИзбор по карта
Търсене

България

Неолитните и халколитни култури в басейна на р. Струма

Научен труд върху българската праистория

Стефан Чохаджиев. Неолитните и халколитни култури в басейна на р. Струма. Велико Търново. 2007. 159 с. текст, лит., 106 обр., 55 табла.

Научната монография на Стефан Чохаджиев следва традицията на обобщаващи работи и докторати в българката праисторическа литература. Националните школи имат своя логика на развитие и не е възможно да се прави оценка на работа, без да се има предвид тази логика.

Стефан Чохаджиев e учен, археолог и университетски преподавател, който, през последните години, израстваше пред очите ни с добре подготвени презентации, по различни поводи и всички очакваха негова обобщаваща работа върху праистория на България.

Tрудът започва с история на теренните проучвания в басейна на река Струма (гл. 1). С основание се твърди, че басейнът на р. Струма има решаващо значение за изясняване на ключови проблеми на неолита и халколита в Югоизточна Европа.

От автора научаваме, че първото сведение за праисторическа находка от басейна на р. Струма дължим на братя Шкорпил. Материали от разкопки за първи път са публикувани от Й. Иванов от селището Невестино. Следва хронологически обзор на откритията и разкопките в басейна на р. Срума на територията на Югозападна България, басейна на Струмешница в Македония и долното течение на р. Струма в Северна Гърция. Направени са девет извода, от които само първият буди възражение, че има резултати от теренните проучвания, които са на по-високо ниво от останалите район. Не се дава пример, а аз също не мога да посоча такъв.

Глава втора включва изясняване на физико-географските условия и екологичната обстановка в басейна на р. Струма през 6-4 хил.пр.Хр. Авторът приема разделянето на региона на три части – Горна Струма, Средна Струма и Долна Струма. В тази глава е използвана географска специализирана литература и тя има информативен характер. Включени са и лични наблюдения на Михаил Чохаджиев за потъването на най-ранните строителни хоризонти на раннонеолитното селище в гр. Перник, които показват исторически промени в релефа (с. 22). Споменава се и за най-ранните хоризонти на селищната могила Гълъбник, които се проучваха в пласта с подпочвени води. Стефан Чохаджиев твърди, че в югоизточната част на Радомирската котловина се документирани и интензивни акумулативни процеси в резултат на ерозията, което може да предположи затрупване на праисторически селища. Това е обобщаващо твърдение, в специализираната литература за районите с алувиални почви (виж напр. с. 33 без цит. лит.) и преди няколко години екип от Стенфордския университет направи специални сондажи за откриване на селища в Северна Гърция на значителна дълбочина. Не са ми известни подобни изследвания на територията на България, които биха доказали предложенията на археолози защо не се откриват раннонеолитни селища в някои райони на Балканите. Стефан Чохаджиев обаче, описва ситуацията в т.нар. Горно поле, разделящо Верила от Рила (с. 22-23), където географите откриват, че североизточната част на долината се издига, а югозападната потъва и заблатява. Археологически този процес е документиран в Крайници, където раннонеолитното селище е загинало от заблатяване на десния бряг на р. Джубера и по-късно “покрито от няколкометров пласт наноси от Верила” (с. 23), а къснохалколитното е документирало в почти заблатена днес местност на левия бряг на реката.

Във физико-географски условия са включени и данни за налични рeсурси, отделени от предишните параграфи със звездички (с. 24-25). Този метод на отделяне на части в глава много биха приели за ненаучен, тъй като отсъства подзаглавие, но сe среща в родната археологическа литература без да е критикуван досега.

В частта за суровините са дадени данни за налични кремъчни, графитни и битумолитни рeсурси и едно медно находище, както и наличието в региона на разнообразни породи скали. Посочва се, че кремъчните рeсурси в струмската долина са с ниско качество, но едва по-късно се включват анализите на И. Гацов (с. 74). Засега като че ли няма свързване на археологически данни с конкретни находища за този регион.

Прегледът на резултатите от поленови анализи има информационен характер (с. 25-28), но определено приносна е частта за палеофауната в басейна на р. Струма (с. 28-29), където са използвани археологически и остеологични данни и са проблематизирани някои съвременни интерпретации. Тази част е развитие на българската археологическа традиция поради стремежът на автора да включи цялостната налична информация, която се анализира критично, а отсъствието на достатъчно данни за птици например, се обяснява с методиката на археологическите разкопки, които рядко включват пресяване на пръстта. За съжаление отсъства обобщение на главата.

В глава трета са включени сумарни данни за известните на автора над 180 праисторически селища от региона – по литература и лични теренни обхождания (с. 31-54). Отново липсва обобщение. В следващата глава, посветена на топографията, селищната структура и архитектура (с. 55-68) се споменават 218 праисторически селища, от които 27% са проучени. Необходимо е да се подчертае, че в България няма рестриктиращо отношение към археологическите селища и все още се проучват обекти без да са спасителни разкопки. Всъщност археологът е ограничен в изворите си и не може да се изисква наличие за цялостна информация, тъй като обикновено тя е минимална и ще става все по-ограничена поради световното респектиращо отношение към древното минало и намаляване на разкопките, които практически унищожават културните пластове без да се събира цялостната информация, изискващa многобройни средства и съвременна техника. За басейна на р. Стряма Стефан Чохаджиев смята, че данните са достатъчни да се докаже устойчива закономерност за всеки период от неолита и халколита (с. 55). Целта на автора е да покаже различието между неолита и халколита в басейна на р. Струма въз основа на наличните данни, които дават основание да се твърди за динамика в селищните структура - промяна на местата на основаване на селищата от първата незаливна речна тераса към естествено укрепени възвишения, наличие на евентуални укрепителни съоръжения, както и на различни строителни техники и планировки на жилища.

Глава 5 е озаглавена “Стопанство” като се прави типично за съвременната историография смесване на археологическата и антропологическа информация. Така заедно със земеделие ще се прочете част “тежести за стан”, което би трябвало да бъде тъкачество. Появяват се и части като “керамични дръжки” и керамични тежести за прашка. Може би главата при евентуално ново издание би трябвало да се озаглави “Субстанционална икономика, хранене и технологични атрибути”, за да отговаря на съдържанието, което включва многобройна добросъвестно събрана и коректно интерпретирана информация. Лично аз не смятам, че археолозите трябва да се занимаваме с всякакъв вид типологии, но както вече посочих научният труд следва определени традициите в археологическата литература.

Археологическите извори за субстанционалната икономика и хранене на праисторическото население да многобройни. В труда са използвани всички налични палеоботанични и палеоостеологични данни. Наличието на многобройни образци от пшеница не изненадва, но ако се доверим на палеоботаниците, оказва се, че овес е открит единствено в Слатино (ранна медна епоха). Може да се касае на ограничени проби или наистина овесът да не е бил полулярен поради топлия климат.

Според мен остеологичните данни не винаги ни дават адекватна информация за храненето в древността, тъй като не е ясно съдбата на всички кости и какво точно се открива в културните пластове. Стефан Чохаджиев сравнява наличните данни и достига до извода, че най-многобройни са костите от говедо, следвани от овце/кози и свине – тенденция, която е характерна за всички селища през неолита и халколита (с. 72). Данните не са явно достатъчни за задълбочаване на функционалния анализ на ниво хаусхолд. Отсъства функционален анализ и на типологизираните оръдия на труда от камък, кост и рог (с. 76-82).

В някои селища в басейна на р. Стряма са открити фрагменти графит (с. 82), но засега не са свързани с определени находища. Тяхната поява в селищата може би е указание за призводство на керамика, ако графитът не е бил използван и за други цели. Систематизираните интерпретации на керамични дръжки показва, че те са най-вероятно полифункционални (ср. с. 83).

Интерeсни са сравнителните данни за тежести за стан (с. 83-84). Според тях броят на керамичните тежести за стан през халколита е незначителен (с. 84). Авторът смята, че причините не са само субективни (степен на публикуване на информацията), а са свързани и със социалната и стопанска структура на халколитното общество в района. Важно е да се отбележи, че в проучваното от автора селище Слатино (3200 кв.м) не е открита нито една тежест за стан (с. 84), което изглежда странно поради огромното значение на тъкачеството в праисторическото ежедневие. Може да се предположи, че са били използвани многобройни прешлени, които обикновено се свързват с вретено или тежестите за стан са били от неизпечена или слабо изпечена глина и са се размили без да оставят следи.

Главата за керамика (гл. 6) e обобщаваща. За късния неолит са избрани “black topped” и “Акропотамос” керамика като хронологически критерии, които са диагностични за втора и трета фаза на периода според Стефан Чохаджиев (с. 102-104). Тази част на монографията би трябвало да се актуализира в бъдеще с по-конкретни анализи на керамика от ключови проучвани обекти.

Названието на глава 7 “Духовен живот” (с. 109-143) е също пример за съвременното традиционнo археолого-антропологично мислене – приемане за духовен живот на материална култура, свързана с култа, развлeчението и социалния статус. Събрани са многобройни данни за антропоморфна и зооморфна пластика, както и данни за други предмети като модели на пещи, фалоси, мебели и др. Някои от изворите имат уникален характер и произхождат от разкопки на автора на научния труд. Специално внимание е отделено на символични знаци и пинтадерите, както и се дискутира проблема за астрономически знания. Накитите и амулети са обособени в 6 типа (с. 136-142).

Последната глава е “Периодизация и синхронизация на неолитните и халколитните култури от басейна на р. Струма” (гл. 8, с. 145-159), която като че ли трябвa да бъде в началото на монографията, за да е ясно на читателя какво се разбира под ранен и късен  неолит, както и ранен и късен халколит. Самата тема е фундаментална в археологията и обикновено е предмет на самостоятелен анализ. Стефан Чохаджиев развива изводи от свои предишни изследвания, които са обобщени в табл. 7-8. В основата на хронологическата колонка на неолита са Крайници, Ваксево, Гълъбник и Сапарева баня, а на халколита – Слатино, Дяково и Ваксево. В неолита са обособени 14 хронологически фази, а в халколита – 8. Това означава ок. 80-120 години като мярка на промяна на стилотип в басейна на Стряма, което днес е традиционна за праисторията на Балканите, но като цяло изисква нови критерии за евентуален по-детайлен анализ на динамиката на стилизиране на неолита и медната епоха – общ проблем на учените на Балканите.

Публикуваната монография на Стефан Чохаджиев представлява обобщение за ключов район в праисторията на Балканите. Вероятно в бъдеще тя ще бъде актуализирана с нови теренни и теоретични резултати и може да се приеме като закономерен етап в системното проблематизиране на неолита и халколита (медната епоха) в Струмската долина.

Получена в библитеката на Международен институт по антропология - 03.05.08
Изпратена рецензия за печат – 04.05.08
Актуализирана на 07.05.08

Д-р и. Лолита Николова
Lolita Nikolova, PhD
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org



форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | България Кратка - Неолитните и халколитни култури в басейна на р. Струма - Невестино, Кюстендилска област, информация, история, култура, забележителности в Невестино, балнеология, екопътеки, маршрути, спорт в Невестино, снимки от Невестино, туризъм в Кюстендилска област, настаняване в хотели в Невестино, Кюстендилска област; частни квартири в Кюстендилска област.
© 2000-2021 Journey.bg. Всички права запазени.