Българи и румънци по Долния Дунав в Ранното Средневековие

по археологически данни

Първобългарите на Аспарух са наречени "етиопи" в един анонимен български апокриф от XI-ти век. "Етиопи" означава "огненолики", "светлооки" - хора с блестящи, огнени очи и лица. По същия начин е изобразен и героят на горната песен, разбира се в силно хиперболизирана степен, характерна за поетичното творчество. За времето, когато е създадена песента можем да съдим по названията на двата стари български града от времето на Първото българско канство - Гюргюв (днешния Гюргево, Джурджу) и Зюмнич камен - известната старобългарска крепост Зимнич, разположена на 50 км западно от Гюргево. Първоначално, прабългарите се заселват по двата бряга на Долния Дунав - тихия (постоянен) бял (добър, благ, български) Дунав и живеят там почти до падането на България под османско робство (виж картата по-долу).