Историята на едно бунтовно село
Много истории не могат да бъдат създадени, без да трепне в автора чувството на вдъхновение и обич към родния край. Такова е миналото на село Драгана, Ловешко.
Данните за римско присъствие, върху територията на Драгана, са оскъдни. Пробуждането на селото за нов живот започва в средата на ХIX век, като определящ е икономическия, политическия и духовния развой на селото през ХХ век.
Многобройни са примерите, удостоверяващи бурния обществен живот в Драгана през ХХ век, възпитанието на високоподготвена интелигенция, която през различните десетилетия играе важна роля както в развитието на селото и областта, но и в национален мащаб.
Още през 20-те години Драгана дава един от известните общественици на плевенския край - кмета реформатор Атанас Колев. Драгана е родно място и на крупния деец на Земеделския съюз в Плевенско и Ловешко Васил Дочков. С драгански корен е известният футболист от ЦСКА и националния отбор Иван Колев. В село Драгана е родена и председателка на Народното събрание, по време на мандата на ГЕРБ - Цецка Цачева.
Драгана е известно "червено" село още от 20-те и 30-те години на двайстото столетие. Драгана има драматична съдба. Преди 1944 г. е дала 12 партизани, 16 политзатворници и 16 интернирани, след 1944 г. биват арестувани и убити 8 местни жители и още неколцина през 50-те години.
През последните двайсет години на прехода всички избори в селото се печелят от БСП. Впрочем от леви драгански среди се формират личности със заслуги в национален, областен и местен мащаб. Интерес за специалистите фолклористи, езиковеди и етнографи представляват драганските обичаи и празници, описани в краеведски очерк от доц. Йонка Найденова.
проф. Чавдар Добрев