Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Азия Карта на света
Търсене
Япония 

Населено място: 

Бейзбол, бира и кисело мляко

За него разстоянието от Токио до София е голямо колкото едно бейзболно игрище. Ако изобщо може да има нещо общо между нашата столица, многомилионния източен град и култовия  за американците спорт, това е 35-годишният Такаши Немото. Пристига в България преди година и половина, за да бъде това, което е и в Япония – треньор по бейзбол на младежки отбори. Не знаете, че японците са луди по този спорт повече от половин век, нали? Нито пък предполагате, че само в София има пет мъжки и пет младежки бейзболни отбора. „Това не добре”, ще ви каже Такаши. Не може да повярва, че олимпиадата е толкова близо до нашата страна, а по телевизията не дават и 5 минути от бейзболните мачове, които се играят там. Японският Христо Стоичков се казва Ичиро Сузуки. На източния остров и в Сиатъл, където играе в момента, той е по-известен от Дейвид Бекъм, Зинедин Зидан и Роналдо взети заедно. Макар че след последното световно, японците бавно, но сигурно започват да се запалват по цар футбол.

Прекъсвам Такаши, който очевидно може да ми говори за спорт безкрайно и го питам как така идва точно в България.  Японското правителство има двугодишна програма, по която треньори по джудо, карате, кендо и бейзбол могат да отидат в друга страна и да обучават местните деца на тези спортове. Такаши е трябвало да избира между България, Уганда и Зимбабве. От други участници в програмата знае, че в последните две страни има някои неприятни моменти като това, например, че пускат топлата вода веднъж седмично. „Тук Европа, има много история, стари неща като в Созопол”, казва усмихнат той и всичките ми съмнения, че тук се чувства добре, се изпаряват. След това ми изиграва сценката как преди седмица е разпускал на сянка в стария Созопол, гледал е хубавите мадами наоколо, а вечер е щракал с пръсти в някоя дискотека. Радвам се на комичните му движения и на неговото щастие в България. „И аз бях в Созопол”, му казвам, „но ми се стори препълнено с хора.” После се сещам, че на него това едва ли му прави впечатление. Все пак идва от Токио.

Сещам се и за начина, по който Бил Мъри в „Изгубени в превода” се чувстваше в японската столица и питам Такаши как преживява културния шок. „О, тук всичко много бавно и спокойно”, отговаря той. Отива до магазина да си купи нещо и минава покрай една баба, седнала на пейка в градинката. Връща се, „баба още  там”. „В Япония всички бързат, работят, никой не седи така”. Това обаче не е упрек към нас, по-скоро се възхищава на обзелото ни спокойствие. Когато е горещо, сядаме и пием бира на сянка. Японците само мислят колко струва бирата.

Най-японското нещо в България за него е бирата. Японците също пиели много бира като нас и си имали сума ти собствени марки. Единствената разлика е, че там не можеш да видиш хлапе с бутилка бира в ръка. По какво друго японските ученици на Такаши не приличат на българските бейзболистчета. Нашите са по-непослушни и недисциплинирани. Свикнал е малките да го гледат право в очите, там тренировките са нещо като казарма. Тук децата се разтакават и не е сигурен, че като им говори нещо наистина го слушат.

Аз го слушам много внимателно, за да съм сигурна, че разбирам точно разваления му български. Възхищавам му се колко добре се справя, но той твърди, че езикът ни е много по-труден от техния и ако отида в Япония след година и половина ще говоря японски много по-добре, отколкото той сега български.

„Канпай!” – вдигаме халбите с бира и скъсяваме още повече разстоянието между Източна Европа и Далечния Изток. Когато след пристигането си в България се обажда на майка си, първото от което тя се интересува е дали тук киселото мляко е по-вкусно. „В Япония йогурт не е истински” казва Такаши след като вече познава вкуса на бацилус булгарикус. Разликата е като тази между тяхното суши и сушито в суши-бар „Библиотеката”. Естествено, животът му в България не е само с вкус на студена бира и кисело мляко. Цяла година го карат през две седмици да ходи в районното, докато му оправят документите. За такси от аерогарата до центъра му искат 50 лева и непрекъснато го мислят за китаец. Последното не го обижда чак толкова много, въпреки че за японците китайците са нещо като цигани, понеже много крадат. Най-неприятното нещо за Такаши в нашата иначе красива и спокойна страна е друсането в автобусите, разбирайте трафика и дупките по улиците. „В Япония първи човек, не кола”, обяснява ми той. Усмихвам се криво, когато японеца майсторски започва да имитира жестовете на нервните софийски шофьори. Изобщо не ми е смешно, защото не познавам чужденец, който да не се е потресъл от кошмарните ни пътища и шофьорски навици.

„Много коли, много човек” – така Такаши обяснява приликата между Токио и София, защото подобно на България и японците се стичат от всички точки на страната, за да работят и живеят в столицата. В Токио живеят десет пъти повече хора, отколкото в София, но източната столица е поне сто пъти по-чиста и по-уредена от нашата. Въпреки че е пренаселен, в родния град на Такаши има място за 4 000 гимназиални отбора по бейзбол и почти толкова игрища. В София е само едно, казва със съжаление треньорът, оглежда панелния пейзаж наоколо и ме пита защо строим само бензиностанции, когато децата няма къде да спортуват.

Ако искате да се запознаете лично с него, можете да го намерите всеки ден зад Техническия Университет на бейзболния фийлд, който си поделят петте мъжки и още толкова младежки отбора на София. След тренировка Такаши с удоволствие ще ви покани на игрището с форма на диамант и ще ви обясни кой е кетчър, кой е питчер, как се батира и какво е хоум рън. Не отказвайте на поканата. Бъдете по японски учтиви и му благодарете с „Aригато!” и лек поклон.



Надя Станчева сп. Одисей, бр. 9 (36) септември 2004


форум на пътешественика
Няма мнения










Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.