Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Шотландия 

Населено място: 

Уникалното място, наречено Единбург

През автуст градът отваря за въображението на творци и изпълнители всички свои сцени
През автуст градът отваря за въображението на творци и изпълнители всички свои сцени
Единбург исторически винаги е бил в съглашателство с Англия
Единбург исторически винаги е бил в съглашателство с Англия

Единбург е град-мечта, град-история, град-изкуство. Той е най-отдалеченият на северозапад европейски културен център, а всяка година през август се превръща в център на изкуствата от цял свят. Седалище на втория в историята на Шотландия самостоятелен парламент (от тази година), той всъщност е най-малко шотландският град и исторически винаги е бил в съглашателство с Англия, когато суровите планинци на север са отстоявали своята независимост. Но така или иначе, в Единбург са ставали и стават неща, каквито просто не се случват на други места по света, или, както възкликнала кралица Виктория в средата на миналия век, "уникално място - не съм виждала нищо подобно!" Построен на седем хълма от тъмен вулканичен камък, обилно напояван с кръвта на воини и крале, той излъчва аристократично величие и горда красота, привлича еднакво и учени и попмузиканти. Приемник на селище, съществувало вероятно още през IX век преди Христа, около естествената скална крепост, устояла на римските завоеватели цели три века, Единбург е играл противоречива историческа роля в извечния конфликт между шотландците и Лондон, но е бил сцена на драматични събития, а в по-нови времена е дал на света трима от най-четените писатели и няколко големи изобретатели. Днес името му се свързва с научни постижения, а летният му фестивал на изкуствата е празник за свободния творчески дух на професионалисти и дилетанти от всички възрасти, раси и езици. Една от театралните му награди е спечелена преди много години от българин - от убития по-късно драматург Георги Марков, с пиесата му "Архангел Михаил". Единбург се е изграждал като център на богата цивилизация на границата между националната гордост на клановете от планините и амбицията на шотландската аристокрация да се приобщи към английския двор - модел, характерен за не един малък народ, оказал се до имперска сила. Предците на Уилям Уолъс не са пуснали в Каледония (както са я наричали римляните) войските на императорите Агрикола, Адриан и Антоний, но след като издигнали 2-3 стени на север да се пазят от скотите (от латински "нападатели"), завоевателите останали на юг в Албиона цели 200 години. Единбург влиза в пределите на шотландското кралство на прага на второто хилядолетие, но започва да добива значение на негов главен град почти два века по-късно при сина на Малкълм III, убиеца на Макбет. Едва ли някой се доверява на Шекспир за историческата му акуратност, защото неговите пиеси са имали нравствено-възпитателно, а не образователно предназначение. В действителност крал Дънкан е бил слаб и своенравен и след загубата на битка, застрашаваща крехката още цялост на Шотландия, Макбет излязъл срещу него заедно с разбунтувалите се първенци. Впоследствие претенциите му към престола били основателни, тъй като и той, и жена му били преки потомци на крал Кенет Макалпин, обединил през IX в. северните кланове (планинците) в кралство, стигащо току до Единбург.

През мирното си и мъдро 17-годишно управление Макбет успял да приобщи и южните шотландци (равнинците) и дори отишъл на поклонение при папата. Отмъщението, прекъснало възхода на кралството му, е дело на Малкълм, сина на Дънкан, който събрал английска армия по време на изгнанието си. Така Макбет, който говорел само езика на галите, своите прадеди, остава последният крал на независима Шотландия. Заемайки трона с помощта на англичаните (1057 г.), Малкълм III им открива пътя към своята страна, която те никога повече не оставят на мира. Със своята английска съпруга Маргарет той въвежда англо-норманска система на управление и църковна структура. Синът им Дейвид I прави крепостта на Единбург седалище на кралската власт (1124 г.) и издига там върху скалата каменна черквичка в памет на майка си - тя стои и днес като най-старата постройка на града. Скоро подножието на крепостта се превръща в пазарище и Дейвид I дава на града самоуправление с търговски привилегии. Непристъпни в своите урви и чукари, планинците на север продължават да живеят по собствените си закони и не се отказват от галския език, докато равнинците около Единбург и покрай залива Фърт ъв Форт говорят наситения с английски думи лаланс. Английските крале все по-упорито и безцеремонно се опитват да подчинят гордите шотланци - кога с лукавство, кога със сила и жестокост, докато се стига до обсадата на Единбург, Стърлинг и други укрепени градове и излизането на Уилям Уолъс на историческата сцена през 1297 г. За проявения героизъм Лондон му отмъщава с ориенталска жестокост, но през следващите векове и след Войната за независимост шотландското кралство става сила, с която и Англия, и Франция вече се съобразяват. С коронацията на Джеймс II в абатството на Холируд ("светия кръст") - кралската резиденция - и със свикването на шотландския парламент в средата на ХV в. започва златната ера на Шотландия. Жителите на Единбург издигат стена около центъра, а след това се научават да строят многоетажни сгради, за да съсредоточат вътре обществения живот и ежедневието, създавайки своеобразен Манхатън, който и днес удивлява неподготвения турист. Възникват колежи по медицина, точни науки, изявяват се архитекти, процъфтява поезията, проникват идеите на Ренесанса, подготвя се почвата за Реформацията. Калвинистът Джон Нокс разобличава корупцията на католическата църква и в средата на ХVI век шотландският парламент гласува да се създаде протестантска църква, независима от Рим, монархията и латинския език. Междувременно Лондон продължава да воюва с шотландците, а Хенри VIII е направо бесен, когато невръстната Мери, кралица на Шотландия след преждевременната смърт на баща си Джеймс V отказва да се сроди чрез сина му с английския двор. "Грубото ухажване", както е влязло в историята, на краля с осемте жени опустошава Единбург, а Мери става - чрез брак с дофина - кралица на Франция и Шотландия. Когато се връща в родината си, едва 18-годишна вдовица и упорита католичка, тя се омъжва - твърди се по любов - за Хенри Дарнли и многозначително отива да роди сина си в замъка до крепостта на Единбург. Принудена впоследствие да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, Мери е затворена в друга крепост на север, но успява да се измъкне и да избяга при братовчедка си Елизабет I, дъщеря на Хенри VIII и естествено протестантка. Тук попада в Кулата на Лондон, където Елизабет я държи цели 19 години от страх да не предяви иначе съвсем законните си претенции към трона є, преди да я изпрати на ешафода. Нещата се наместват след смъртта на Елизабет в 1603 г., когато синът на Мери Стюарт обединява шотландската и английската корона и става крал Джеймс I на Англия. При все че Единбург става нещо като провинция, той вече бързо върви по своя път на развитие - градският колеж е прераснал в университет, в катедралата “Сейнт Джайлс” една продавачка на зеленчуци замеря със столчето си епископa, четящ неразбираеми неща, и гражданският конфликт на религиозна основа назрява. По историческа логика той съвпада по време с гражданската война в Англия и в средата на ХVII век Единбург е завзет от войските на Оливър Кромуел. През следващите десетилетия към опустошенията от войната и масовата гладна смърт в някои шотландски области на север се добавя засилената ненавист към Англия, която продължава да води жестоката си политика на кървави "прочиствания" (геноцид на съвременен език) на непокорните кланове. Много от оцелелите са натоварени на кораби и заточени в колониите, други сами емигрират в Нова Зеландия, Австралия, Америка. Затова днес Шотландия има около 4 милиона жители, а 25 милиона техни сънародници са пръснати по света. Докато държи меч в едната ръка, с другата Лондон дава икономически и финансови концесии за възстановяване на рухналата шотландска икономика, запазва независимостта на църквата в Единбург, не се намесва в правната и образователната система - прави всичко възможно да принуди шотландския парламент да гласува Обединението с Англия (1707 г.), с което фактически той се саморазпуска, а административното значение на Единбург намалява още повече. Но културата и научната мисъл на жителите му са несломими и през XVIII век той не изостава от европейската епоха на Просвещението. Философите Дейвид Хюм и Адам Смит повлияват мисленето на целия западен свят; патриотичните настроения се проявяват най-силно в литературата: поетът Робърт Бърнс възпява обикновените хора и своя "край хубав и доблестен, край свиден бурлив", а сър Уолтър Скот се заема да романизира историята на страната си, да популяризира нейните обичаи, особено романтичните носии, и да издейства връщането на скъпоценностите на шотландската корона, където им е мястото - в Единбург. По-късно идват събратята му по перо Робърт Луи Стивънсън, който написва "Д-р Джекил и мистър Хайд" по истинската история на общинаря Уилям Броди, достолепен през деня и разбойник през нощта до обесването му в 1788 г., и Артър Конан Дойл, представил си Шерлок Холмс по ежедневния си път до университета. Архитектите Джеймс Крейг и Робърт Адам разширяват пренаселения средновековен град с новата му част с характерните за английската урбанистика кръго- или дъгообразни групи от сгради отвъд реката Лейт. С Единбург са свързани ученият Патрик Гедис, открил хлорофила, Джеймс Уат, усъвършенствал парната машина, Александър Бел, получил образованието си в Единбургския университет, но изобретил телефона в Америка (европейски синдром), както става и с възпитаника на същия университет, Джон Бейрд, изобретател на телевизията, и сър Робърт Уат - на радара. В медицината Шотландия е дала на света пионерите в анатомията братя Хънтър, антисептиците (сър Джоузеф Листър) и съоткривателя на пеницилина Александър Флеминг. Нарицателното "макадам" за пътната настилка идва от името на откривателя є Джон Макадам. Импрегнираните тъкани за шлифери са заслуга на Чарлс Макинтош, който е и един от големите дизайнери на стила "сецесион" на прага на XX век. Но смятаните за шотландски карирани тъкани са всъщност приносът на римляните към историята на този не по-малко войнствен народ. Очевидно дългото парче гъсто тъкан вълнен плат тартан (от френската дума за тъкан), запасано на кръста и преметнато през рамо, се е оказало най-удобно за движение през планинските и пресечените местности, без да подгизва от дъжда, над коленете, за да не разранява прасците с мокри ръбове, лесно за отмятане изобщо, ако пречи в бой (има една битка на "белите ризи" дори) и достатъчно голямо, за да служи за завивка в нощите под открито небе. Първоначално тартанът бил почти едноцветен - червеникавокафяв като земята, а появилите се по-късно карета станали родов белег едва когато англичаните забранили на планинците да се обличат по своему и жестоко ги наказвали, когато ги заловят. Ни чула, ни видяла тези насилия, продължили и през нейния XIX век, кралица Виктория - иначе романтичка и ценителка на изкуствата - се оттегляла на почивка в шотландския си дворец Балморал и насърчавала всички да се обличат в килтове с каретата на различните кланове, повечето от които се наложило да бъдат измислени по нейно време. Така или иначе оригиналният килт е привилегия на мъжете-воини и се "облича" по доста странен начин - чрез лягане на земята върху предварително надипления до дължината на колана плат, като се оставя достатъчно от единия край за загръщане отпред, а от другия - за премятане през рамото вместо палто.

Най-пищният парад на тези осъвременени облекла е уникалното "тату", което повдига духа на шотландците и радва гостите на Единбург всяка вечер през август в подножието на хълма със замъка. На специална еспланада, станала вече част от архитектурата на града, между статуите на двамата шотландски герои Уилям Уолъс и Робърт Брус, маршируват, пеят и танцуват представителни групи на елитните войскови части от всички държави на британската Общност на народите на четири континента. За 50-ия юбилей на Общността тази година се събраха над 2000 участници - полицейски оркестри от Канада, Нова Зеландия и Австралия, шотландски гвардейци, морските пехотинци на Нейно Величество, зулуски воини, калипсо състав на пожарната от Тринидад и Тобаго. Най-много бяха, естествено, гайдите и танцьорите на шотландското кейли (ceilidh - "на гости", тъй като се играело при посещения по домовете след дневния труд: нещо като нашите седенки) - стотици комбинации от карета във всички цветове на дъгата, завихрени в бързите фигури на двойки, тройки или хоровод. Фантастичният карнавал, озаряван от ракети, допълва фестивалното оживление на града през целия месец. Тогава населението му от по-малко от половин милион набъбва многократно и отваря за въображението на творци и изпълнители всички свои сцени, клубове и катедрали, библиотеки и кафенета, парковете и замъците - неколкостотин места, на които се показва състоянието на света.

Международният единбургски фестивал на изкуствата е тръгнал преди 53 години с цел да съхрани и повдигне творческия дух след разрухата на войната. На елитарната програма от класически произведения на изкуството веднага се явили опоненти, впоследствие съперници - аматьорски и неутвърдени още театрални и музикални формации, които създали новаторската фестивалната периферия "Фриндж", разрастваща се до рекордни размери. Докато в Кралския и Фестивалния театър световни знаменитости от ранга на Пиер Булез и изпълняват Моцарт и Вагнер, на други 200 места (все в Стария град) за три седмици се случват 16 000 спектакъла на почти 1400 постановки на съвременни творци и теми, които привличат към 1 милион зрители - четири пъти повече от публиката на традиционния фестивал. Участват изпълнители от всички страни - и Китай, и ЮАР, и Швеция, и Непал, отделните щати на Америка, Русия, Молдова, Кения, вече и България. Паралелно се устройва най-големият в света нетърговски панаир на книгата, международни джаз- и кинофестивали. От цялото това тържество на изкуството в Единбург остават 140 милиона лири, а градската управа най-сетне подари и подобаваща сграда за център на фестивала - готическата постройка на главната улица, където е заседавал парламентът, но която впоследствие е била използвана и за тържище и затвор. Главната улица минава като гръбнак през стария град от Хълма до кралската резиденция Холируд и понеже е била и път на дворцовите процесии, наричат я още “Кралската миля”. Всички пресечки по дължината на Главната са под прав ъгъл и едва отвъд тях човек може да попадне в средновековен лабиринт от сокаци; иначе градът е удивително рационално планиран и застроен, като се има предвид откога съществува и какво е преживял. Почти толкова на север колкото е Москва, Единбург се топли от влиянието на Гълфстрийма от юг, но почти непрекъснато го брули атлантическият вятър, свободно проникващ през залива на север. Застиналата лава е образувала Хълма и по-ниското скалисто плато "Тронът на Артур", а от глетчерите е останала голямата морена, върху която са скупчени живописните многоетажни къщи, опасани с почти разрушената вече градска крепостна стена. Крепостта и замъкът на Хълма са уникалната емблема на Единбург, а всеки ден в един часа след пладне оттам отеква оръдеен изстрел, но не от "старата Мег" от XV век, прибрана сега във Френския зандан (където са оковавали военнопленници от войните с Франция) точно под Голямата зала, където в началото на XVII век е заседавал и шотландският парламент. На слизане от Хълма човек може да има късмет да види и смяната на почетния караул. Три големи катедрали оформят силуета на града - “Толбът кърк”, най-високата в града, “Сейнт Джайлс”, най-пищната, с мемориали на Робърт Бърнс и Р.Л.Стивънсън, и абатството на Холируд. Никъде другаде по света няма да види човек къща като тази на лейди Стеър, събирала изисканото общество на XVII в., а днес гостоприемно приютила на всеки един от трите си етажа музеи на тримата писатели - сър Уолтър Скот, Р. Л. Стивънсън и Р. Бърнс. Малко по-надолу по улицата е Кръчмата на Броуди, прототипа на Мистър Хайд, а още по-нататък отсреща е живял от 1561 г. до 1572 г. реформаторският проповедник Дж. Нокс. На площада пред сградата на парламента (завършена през 1639 г., но използвана само 70 години до обединяването с парламента в Лондон) бесели публично до средата на миналия век. Там свършва и "Кралската миля". Главната улица продължава до парка на Холируд, който се свързва в долния си край с “Принсес гардънс” почти по цялата дължина на широката търговска “Принсес стрийт”. Към нея гледа великолепният мемориал на сър Уолтър Скот, който определено събира повече почитатели и туристи от другите два мемориала в града - националния и на адмирал Нелсън. Отвъд “Принсес стрийт” е новият град - тържество на разума, на техническия прогрес и на неизбежното английско влияние. С новия си парламент обаче (129 членове) Шотландия ще бъде независима поне у дома си - за образованието, здравеопазването, данъците, полицията. Външнополитическите въпроси и тези на националната сигурност се решават в Лондон, където има 72-ма шотландци в Камарата на представителите и всички титуловани са в Камарата на лордовете.



Мариана Мелнишка

Замъкът на хълма е неразделна част от архитектурата на града Кралската резиденция Холируд В Единбург са ставали и стават неща, каквито просто не се случват на други места по света

форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.