Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Италия 

Населено място: 

Катаня между морето и вулкана

Какво си представяте като чуете името Сицилия? Мафия, ослепително синьо море, жега, Етна... Островът може би е всичко това, но и много повече. Дори само фактът, че е най-големият в Средиземноморието, е достатъчен, за да е ясно, че не може да бъде описван ангро и поставян под общ знаменател. Всъщност той е разделен на петнадесетина провинции, всяка от които може да се похвали с уникални черти, природни, исторически и дори кулинарни забележителности.

Една от най-интересните сред тях е провинция Катаня, разположена в източната част на острова с поглед към Йонийско море и доминирана от най-големия действащ вулкан в Европа - Етна. За да стигнете там, се подгответе за полет през Милано или Рим. Успокоението е, че “Алиталия” лети поне 3-4 пъти дневно дотам, а местното летище “Фонтанароса”, макар и очевидно провинциално, е по-голямо от софийското. В момента дори се разширява. От летището до града се стига за петнадесетина минути, стига да не попаднете в типичните за Сицилия задръствания. Пътят с кола ще ви отнеме поне два дни, като се вземе предвид фериботната връзка от Гърция до Италия, обиколката на най-южните части на Ботуша и следващия ферибот от Реджо ди Калабрия до Месина. Авантюрата обаче определено си струва.
   
Катаня е вторият по големина град в Сицилия и по всеобщото мнение на всички, имали щастието да го посетят - е един от най-красивите. Съчетанието от море, планина, изобилие от слънце и история му придава неповторимо очарование. Без околните селища градът наброява около 350 000 жители. Крайморската зона северно от Катаня обаче е изцяло застроена и е трудно да се различи къде свършва градът и къде започва следващото поселение. За сметка на това пред всяка втора къща има надпис, че се дава под наем - цялата или отделни стаи. Регионът на практика живее от туризма, който е целогодишен.
   
Обиколката на Катаня трябва да започне от централния площад с двете забележителности - паметникът на слона и катедралата “Св. Агата”. Животното с хобота всъщност е официален символ на града от 1239 г., а легендата гласи, че при заселването на първите пришълци от Гърция един слон им помогнал да изгонят всички диви твари от района. В знак на признателност катанците му издигнали паметник-фонтан. Катедралата пък е построена в началото на XVIII век на мястото на стар храм, изграден още през XI век, но разрушен до основи от земетръса през 1693 г. Тя впечатлява с бароковите си орнаменти и внушителен вътрешен обем, подвластен на звучащия прекрасно орган. В нея са положени някои от най-известните жители на Катаня, включително и композиторът Винченцо Белини.
   
От централния площад можем да поемем на север по “Виа Етнеа”, главната търговска улица на града, а ако имаме късмет, точно насреща ще видим издигащия се масив на вулкана, висок 3300 м. Кратка разходка край сгради предимно от XVIII и XIX век ще ни отведе до останките на римския амфитеатър. Макар и невпечатляващ като размер, той е забележителен дори само поради факта, че е изграден изцяло от черен вулканичен камък. Това може би е и най-характерната черта на цяла Катаня, почерпила обилно строителен материал от лавата на Етна.
   
Ако кривнем по малките улички встрани, ще се изправим пред типичния изглед на Сицилия - пране по прозорците и балконите, хартийки и други боклуци по ъглите, много цветя, поолющени фасади, създаващи обаче усещането за живот, а не както е у нас за разруха. Църквите са буквално на всеки ъгъл. Само в централната част на града те са близо 20. Тук-таме има малки магазинчета, сладкарници и ресторанти, предлагащи традиционни местни специалитети. Очаквано кухнята се върти около два елемента - риба и паста. Неочаквано на пръв поглед, но напълно логично те са гарнирани със зеленчуци, каквито Сицилия отглежда в изобилие - патладжани, тиквички, краставици, чушки, аспержи, артишок и т.н.
   
Най-честото блюдо, предлагано на туристите, е риба меч на скара, а за най-типичен местен специалитет се сочат спагетите с мастило от сепия. Макар и външният им вид да не е особено привлекателен, вкусът определено си струва. Иначе по собствените им думи сицилианците предпочитат да похапват по-малки риби, като например познатата у нас ципура. Лимон се слага на почти всичко. Любителите на морски дарове могат да ликуват - калмари, октоподи, миди, скариди, раци и охлюви са в изобилие и са приготвени по перфектен начин. Цените пък са съвсем умерени. Рибата се сервира на килограм и порцията излиза под 10 евро, калмарите и октоподът струват 6-8 евро, а мидите - още по-евтино. Макар и Сицилия да е известна с червените си вина, и белите не са подценяване. Най-популярните десерти включват бадемови кейкове и плодов сладолед, които може да бъдат гарнирани с известното в цял свят лимончело (лимонов ликьор). Почитателите на по-силните питиета могат да опитат и грапа. Местната от района на Етна е 42-градусова. Кафето пък е изключително евтино - само 0.70-0.80 евро.
   
Посещението на Катаня няма да е пълно без кратка обиколка из три разположени на север градчета, започващи с представката Ачи - Ачи Кастело, Ачи Треца и Ачиреале. На местния диалект ачи означава високо. Произходът на думата може да бъде свързан с мита за нимфата Галатея и пастира Акид (Ачи на сицилиански), тъй като действието на самата легенда се развива в региона. Ачи Кастело е бивше рибарско селище, превърнало се днес в туристическо, изградено около построената върха скала на брега още през XI век норманска крепост. Тя е запазена и до днес, а външният й вид е забележителен. Погледната от юг, крепостта изключително много прилича на кораб, навлязъл в сушата.
   
Ачи Треца е известна с намиращите се край нея т.нар. Циклопски острови. Става дума за четири скали, издигащи се на двадесетина метра от брега пред пристанището на селището. Според легендата това са скалите, хвърлени от живеещия на Етна циклоп Полифем по Одисей и неговите другари, когато те го ослепили и избягали. Днес районът около тях е защитен, а къпането и плуването с лодка - забранено. Ачиреале пък е бароков градец, разположен точно под кратера на Етна, предлагащ забележителна гледка към масива на планината. От него тръгват и няколко маршрута за посещение на създадени от вулканичната дейност природни забележителности.
   
Вулканът сам по себе си е импозантен и при ясно време от брега дори могат да се видят някои от вторичните му кратери. През зимата по склоновете му могат да се карат ски, а през лятото да бъде обиколен пеша, с колела, кола и дори влак. В подножието му се вие специална панорамна железница, от която срещу 75 евро може да разгледате върха от всички страни. Еднодневна екскурзия с гид до върха, включваща някои от най-интересните образувания и праисторически некропол, пък струва 65 евро.
   
Районът на Катаня няма да бъде разочароващ и за любителите на финия пясък. Вулканът е оставил недокоснато крайбрежието южно от града и там се намира един от най-добрите плажове на Сицилия с десетки километри бял пясък и плитко море. На север от града обаче преобладават черните брегове, а плажната ивица е съставена от големи блокове или средно големи камъни, непредразполагащи към припичане. За сметка на това морето е кристално чисто и лазурно синьо. Всъщност какво друго можем да желаем...
   
    Малко история
   
Катаня е основана от гръцки колонисти през VIII в. пр.Хр. Някои източници дори споменават точна година - 729. Името му произхожда от местната дума катане, означаваща ренде и описваща добре вълните лава, върху които е построен градът. През 476 г. пр.Хр. Катаня е завладяна от нова вълна гръцки колонисти дорийци и е пренаименувана на Етна. През 461 г. катанците го отвоюват и връщат оригиналното му название. През периода V-III в. пр.Хр е под властта на Картаген. През 263 г. пр.Хр е завоюван от римляните в хода на Втората пуническа война и до края на тяхното управление се радва на просперитет. Варварските нашествия, съвпаднали с разпада на империята, водят до упадък, приключил със завладяването на региона от арабите в началото на X век. През 1071 г. Катаня пада под властта на норманите, а възходът на града и провинцията му съвпада с управлението на крал Фридрих II от края на XII век. От този период датира един от най-забележителните паметници на средновековната архитектура в града - Кастело Урсино, който сега е музей. Просперитетът продължава и през следващите векове, когато Сицилия е под властта на арагонската династия. Доказателство за това е основаването през 1434 г. на местния университет, най-старият на острова и изобщо в Южна Италия. Фактическото наследство от античната, средновековната и ренесансовата епоха обаче е малко, тъй като през 1669 г. изригване на Етна унищожава западната част на града, а през 1693 г. катастрофално земетресение го срива до основи. Днешният исторически център на града е изграден в края на XVII и началото на XVIII век в бароков стил, следвайки плана на Джузепе Ландза, граф Камастра, съставен през 1694 г. Очаквано, главната улица се нарича “Виа Етнеа” и води право на север по посока на вулкана. Изграждането на Катаня е извършено от архитектите Алондзо ди Бенедето, Антонино и Франческо Баталия, Джовани Батиста Вакарини и Стефано Итар от Тоскана. Средствата са осигурени от няколко местни благородници, сред които се откроява Игнацио Патерно Кастело, граф Бискари. До 1860 г. градът е под властта на Кралството на двете Сицилии, а след обединението на Италия е неизменна част първо от Кралство Италия, а впоследствие и от италианската република.



Светослав Стефанов


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.