Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Германия 

Населено място: 

Една къръшка седмица в Германия


От известно време пътувам всяка седмица до Хановер. Всъщност целта ми е едно селце северно от Брауншвайг, дотам обикновено стигам с кола под наем.

Летя всеки понеделник през Мюнхен и се връщам в петък. Последната седмица на февруари трябваше освен това и да бъда 2 дена в района на Мюнхен - и там има едно селце, в което имаме клиенти. Освен това не можех да пътувам със сутрешния самолет за Мюнхен (излита от София в 7:30), защото трябваше да ида до немското посолство с молба за виза, която да ми позволи да влизам и излизам от Германия всяка неограничено през следващите няколко месеца.

Е, в понеделник отивам до посолството, подавам документите – как да ви кажа, че не ми ги върнаха, като ми ги върнаха? (едно от нещата трябваше да бъде с легализиран превод на немски). Връщам се в офиса и става ясно, че тази седмица няма да го бъде, защото превода с легализацията ще траят поне една работна седмица и то за да стане до петъка трябваше в понеделник по обед да бъде във фирмата за преводи и легализация. Колежката замина да го предава. Обаче тя също и дава авансите за командировка. Докато тя се върне, стана време да заминавам за късния полет (17:20 от София) – разминахме се и останах без пари (не е толкова страшно, имам някакви резерви, ама не чак толкова).

Отивам на летището и се оказва, че поради обилен снеговалеж летището на Мюнхен е затворено и ще се лети 2 часа по-късно, седим, чакаме, пиша разни неща на лаптопа, изобщо прекарваме си времето на летище София. Излетяхме малко преди 8 вечерта. Кацаме в Мюнхен – следващия ми самолет естествено излетял 2 часа преди това – бегом на гишето за обслужване на клиенти, намериха ми място в следващия самолет (излиташе 15 минути след това) – бегом на съответния изход (който е бил на мюнхенското летище ще потвърди, че доста тичане е паднало). Девойката не беше сигурна дали ще успее да ми пренасочи багажа за новия полет. Наоколо пълно с тичащи изнервени хора.

Хванах самолета – оказа се, че е последния за Хановер. Седнахме по местата си и чакахме един час и половина! разрешение за излитане. Оказва се, че в Хановер е разрешено да се каца по-късно отколкото на другите летища и по този повод другите ни изпреварваха, а ние чакахме ли чакахме. По едно време излетяхме. Предупреждението на девойката в Мюнхен не ми излизаше от главата и вече обмислях “пътища за отстъпление”. По скоро си мислех за оня виц за Киркор и Гарабед, когато ги пратили шпиони, казали им, че като скочат с парашут, долу ще ги чака един джип и когато парашутите им не се отворили, те си мислели “ако сега и джипът не ни чака...”

Когато кацнахме вече беше станало 12 без нещо през нощта. Багажът – не излезе на лентата... Отивам да регистрирам загубен багаж – докато стане това стана 12 часа. Дадоха ми един пакет с всички необходими неща за преживяване (бръсначка, четка за зъби и разни такива неща – имаше и една фланелка). Отивам към фирмата за колите под наем – тя е по-далеч от конкурентите, те бяха отворени и вътре имаше хора, викам си, хайде дано поне това е наред... Да, ама не....джипът не ни чакаше. Единствено тази фирма затваря още в 11 вечерта…

На другата сутрин трябва да съм в 07:30 в селце на 120 км от Хановер. Алтернативата влак вече не съществува – трябва да си взема колата на сутринта, защото ми трябва не само за да стигна до селцето, а и пътувам наоколо. Изобщо – без коментар.

Това трябва да станe сутринта, а сега трябва да се търси подслон. Който е бил в Германия ще потвърди, че не мога да остана на улицата. Полицията ще ме прибере или поне ще създава проблеми, а и на другата сутрин трябва да съм във форма. С бодра крачка се отправям към най-близкия хотел Маритим – няма места, още 500 м – Холидей Ин – няма места. Работата стана дебела. Други хотели наоколо няма.

За пореден път се убеждавам, че без свестни хора този свят е загубен: девойката на рецепцията се обади на други хотели на близо, намери ми място, повика ми такси и това само срещу една усмивка! 15 минути по-късно един “афрогерманец” ме регистрира в един хотел (Airport Congess Hotel) в близкото градче Лангенхаген. Хотелът приличаше на студентско общежитие. Защо имаше Airport името му – нямам представа, намираше се поне на 3 км от летището. Благодаря ти Господи (и ти незнайно германче) за това, че имах къде да спя.
   
На другата сутрин в 7 часа бях пред фирмата за коли под наем, за да си взема колата и да продължавам нататък. Както споменах, за 7:30 имах среща при клиента, която естествено отпадна. Изненада! Тъй като поръчката за колата е била за вчера, тя вече е анулирана и за този ден всички коли са заети....Наша милост висва като прани гащи на 120 км от мястото където трябва да бъде в този момент (за 9 часа имах следваща среща, а нея вече нямаше как да отменя) Почти падам на колене на мацката от фирмата: спасявай ме! Какво ли щеше да е светът без свестни хора? Пустиня и нищо повече...
   
Момичето звъня в продължение на 20 минути по шефове и колеги, за да ми намери кола! Обещаха й, че ако ми даде кола, ще й докарат друга за следващия клиент и така се сдобих със средство за придвижване.

Дотук – добре. Багажа ми го намериха два дена по-късно, обадиха ми се да питат, дали да ми го закарат в хотела в селцето. Понеже същия ден трябваше да летя за Мюнхен, казах има да го оставят в Хановер на летището и си го взех оттам. В Мюнхен имах подобна програма: взимам кола под наем, отивам в едно селце на стотина километра при клиента, оставам там два дена и после от Мюнхен се прибирам в София. Е, този път нямаше загубени багажи, колата си ме чакаше и работа свърших като хората и викам си”хайде този път всичко да е наред”.... да ама не... При сдаване на колата намериха една драскотина на шофьорската врата. И сега чакам да ми пратят фактурата за щетите.
   
Но се прибрах жив и здрав в къщи, жените у дома ми се зарадваха и разцелуваха.
   
Благодаря ти Господи, че има свестни и любими хора на този свят!
   
Да гледаме положително на нещата.

За тази командировка тръгнах с адска ангина и докторката ми беше предписала антибиотик. Той остана в багажа, а аз от зор си оздравях без него - така че не е толкова лош късметът;-)

Селцето е след Гифхорн - много скучен пейзажа там, особено срванен с баварския , да не говоря за българския.

Иначе в общинския център Гифхорн има музей на мелниците, а освен това фондацията на Горбачов е основала европейско училище по дърворезба и са докарали различни дървени сгради от цяла Европа - музей под открито небе един вид. Има и една руска православна църква (цялата са я домъкнали) и невероятно като си помислиш къде си - и руска църква. Местното население първоначално реагирало (една леличка ми го разказа) много отрицателно в началото (туземците са предимно протестанти), но после свикнало и понеже покрай това училище възникнало хубаво място за разходки, започнали да идват повече хора от околните градове (леличката, която ми го разказваше беше от Волфсбург - просто я питах какво търси руска църква насред Германия, и така се заговорихме). Районът по немски критерии е доста беден - едно време е бил предимно военен район близо до границата с ГДР и общо взето освен Фолксваген във Волфсбург, няма много работа.

Та дървената руска църква сега се приема добре от местното население.



http://stojtscho.blogspot.com


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.