Русская версия English version
Пътеводител - информация за дестинации
Версия за печат на принтер Европа Карта на света
Търсене
Германия 

Населено място: 

До Берлин и малко по-нататък


Освен жена ми (също колежка) с нас потегли и синът ни - 13 годишен тийнейджър. Реших че е време да разиграя на живо култовия виц за двата глиста - баща и син, които се оказали на слънчевата полянка и т.н. ...
От лятото на 2002 минаха вече доста месеци, но сега ми е дошло вдъхновението да напиша нещо за пътуването из Европа, което направих.
   
Поводът беше Конгресът на МСА - Международния съюз на архитектите, а крайната цел - Берлин. Разбира се конгресът спокойно би могъл да мине и без мен - свободно практикуващия честен частник от Пловдив, но той беше повод да тръгнем на пътешествие с двайсетина колеги. Подходящата компания при дългите, изнервящи автобусни преходи е особено важна и когато пътуващите са единомишленици, усещането е по-приятно. Значително по-трудно се пътува със селяндури - неандерталци, чиито главни цели са автопазарите гаражните разпродажби.
   
След транзитното преминаване през Югославия, се озовахме в Унгария - бивша "братска" страна, която понастоящем няма нищо общо с нас. Будапеща ни посрещна с необходимостта незабавно да си купим чадър, нещо което бяхме пропуснали при 40-градусовата жега от която потеглихме. Достолепен европейски град, красиво обърнат към реката със своите стари и нови забележителности. Там прекарахме една вечер, разгледахме Рибарските кули, Президенството, ядохме безумно скъп гулаш и потеглихме към следващата столица - Прага. Тук по отношение на "братството" нещата стояха по същия начин. Посетихме чешката столица 2-3 седмици преди голямото лятно наводнение на Вълтава и пихме бира във всички онези великолепни кръчми около Карловия мост. Бяхме на хълма Храдчане и видяхме че туризмът е индустрия - достатъчно е да се вложат малко пари в някоя историческа даденост и да се създаде легенда за туристите. Така наречената Златна уличка в Прага по нищо не отстъпва на коя да е уличка в Стария град на Пловдив в исторически аспект. Магазинчета за сувенири, антиквариати, рицарски доспехи и т.н. Нищо автентично, всичко е направено за туристите. И те идват, малоумниците - на групи... плащат и вход дори... В центъра на Прага е постигнато нещо, за което нашите градове с претенции че са туристически атракции могат само да мечтаят - един канализиран туристически поток, който има свои задължителни маршрути - Карловия мост , Храдчане, Часовника... Всички обикалят тези задължителни дестинации, снимат се истерично, пият бира и пазаруват сувенири. За целта някой се е погрижил да има атрактивна карта на града, да осигури ефектно художествено осветление на катедралите, да изгради паркинги и да поддържа чисто. В Прага видяхме и страхотната сграда на Франк Гери - офис сградата на холандската компания "Насионале Недерланден", наричана галено "Джинжър и Фред", заради асоциацията с тацуваща двойка. Експресивната архитектура на Гери се е вместила между старинните фасади , обърнати към Вълтава. Добре, че си нямат Паметници на културата, щеше да да види тогава Гери - Мери...
   
От Прага потеглихме за Берлин. Влизането в държава от Европейската общност не предизвика кой знае какво ново усещане, но все пак Чичко Ханс респектира с перфекционизма си и със сериозното си отношение към всичко с което се захване - независимо дали ще произвежда коли, ще прави мода или ще отглежда животни. Берлин беше градът, в който прекарахме четири страхотни дни. Истината е че при такива пътешествия обикновено човек няма време да усети що за хора живеят на местата, които посещава за сравнително кратко време, но усещането за града, като материална култура е нещо което се запомня. Първото впечатление от Берлин е че въпреки изминалите повече от 10 години от събарянето на стената и милиардите инвестирани от Германия в новата-стара столица, се усеща разликата и границата между бившите източна и западна части на града. Ние бяхме настанени в хотел, намиращ се в типичен жилищен квартал на бившия Източен Берлин. Всички панелки са акуратно санирани, някои от високите сгради са преустроени в хотели, изобщо - работено е по въпроса. Нищо обаче не може да бъде направено по отношение на социалистическия урбанизъм, който по познат начин бодро подреждаше паралелепипедчета и чакаше сред тях да изгрее единния светъл комунизъм. Нищо не може (засега) да хуманизира безумните пространства на Александерплац, с бившата соцгордост - телевизионната кула... Отивайки по Унтер дер Линден към Бранденбургската врата човек е донякъде разочарован от липсата на мащаб и добър вкус. И тук изведнъж градът се преобразява - зоната на границата между двете части на града, там където е била стената, сега е фактическия център на Берлин - тук е Вратата, Райхстага с новия купол, Фридрихщрасе, Потсдамерплац... И всичко е осеяно с цветни скулптури на мечета - символът на Берлин. Те са на най-невероятни места и създават едно топло настроение. Посещавайки места като Сони - център, Музеят на Холокоста, Дремлер Крайслер - център, Купола на Райхстаха, Музея на технологиите и още страшно много нови сгради в новия Берлин, един редови български архитект може да каже само едно голямо: "Басссссссиии!!! Страхотно е!!!!" Тук са си дали среща световни звезди в архитектурата като Хелмут Ян, Арата Изодзаки, Ренцо Пиано, Франк Гери, Норман Фстър, Ричард Роджърс, Даниел Либескинд... Страхувам се че може да отегча някои от посетителите на сайта с това изреждане на сгради и имена на архитекти, но допирът до такива сгради е нещо като посещение на концерт на живо. И не става дума за концерт на Мишо Шамара или Тони Димитрова , а за Еминем и Шакира...
   
Нашата задължителна семейна програма в Берлин включваше и посещение на зоопарка. Бях обещал на сина, къде ще ходя. Към нас се включиха и другите хлапета от автобуса. Подходих с леко пренебрежение към тази част от програмата, но то трая кратко. Смятах да не губим в зоопарка повече от час - два, но останахме 7 и прекарахме супер. Тук най- добре пролича немския перфекционизъм - в зоопарка нямаше и един квадратен сантиметър за който да може да се каже че е занемарен или пренебрегнат. Не бих могъл да разкажа всичко, но това което много ме впечатли беше един служител на зоопарка който прекара целия ден в стъклена клетка при едно малко болно маймунче. Беше го взел в скута си и го галеше по гърба. И така - цял ден, разбирате ли!!! Интересно колко ли е заплатата му! Една от атракциите за нас беше кухнята, в която приготвяха храната за маймуните. Нейното изобилие може да разплаче управата на всеки български старчески дом, а чистотата й е нещо което никой български санитарен инспектор от ХЕИ не е виждал през живота си.
   
Германците са изключително вежливи, но трудно се побират в нашите представи за топли и емоционални хора. Иначе бирата е много вкусна, метрото - много чисто, тоалетните - перфектни (синът ми бе на път да поиска политическо убежище в един мислещ кибер-кенеф близо до Бранденбургската врата).
   
От Берлин потеглихме за Холандия, където прекарахме три дни, спейки в едно типично тяхно градче-спалня, наречено Папендрехт или Папендорф, не помня точно. От там щъкахме на ляво на дясно и посетихме Хага, Ротердам и Амстердам. Общото впечатление от Холандия е нейната етническа разнородност. Това е един космополитен свят с хубавите и лошите страни на този факт. Чернокожи, араби и мюсюлмани пъплят навсякъде. В магазинчетата за сувенири се продават бонбончета с канабис (нищо особено не са между другото). Мръсно е - площад Дам в Амстердам по нищо не отстъпва в това отношение на Пловдивската гара, например. Всичко това обаче създава настроение и усещането за един шарен и весел свят. Посетихме Рийксмузеум и Музея на Ван Гог - невероятно колекции... Аз направих самостоятелно посещение на музея на секса - нищо особено.
   
Дойде време за връщане - потеглихме обратно към Германия, където преспахме в едно чудесно градче Нюрнберг- столицата на Бавария и градът на Албрехт Дюрер. Центърът на Нюрнберг притежава кукленската приказна красота на старите баварски къщи и площадчета с улични музиканти, сякаш излезли от приказки на братя Грим.
   
От Нюрнберг пропътувахме пътя до Виена, където останахме два дни. Пратера , Къщите на Хундертвасер, Природонаучния музей, катедралата Свети Стефан... Виена може да бъде обикаляна с дни, но ние имахме само два. А и трябваше да проведем заключителното мероприятие по доизпиване на напитките, които носехме от България...
   
Тук спирам. Ще ви спестя разказа за мислите и чувствата които изпитахме на автогарата до Новотела в София, откъдето потеглихме за Пловдив.



Ники Балджиев


форум на пътешественика
Няма мнения



Изпрати на приятел Изпрати на приятел






Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.