Августа - археологически проучвания и разкопки


Само на 6 км западно от град Мизия, в околностите на село Хърлец през 2004 г. няколко организацииз подновиха археологически проучвания и разкопки. Ще ви запознаем с един от обектите, който се намира в близост до село Хърлец и се нарича Августа.

През 1973 г. се проведоха първите сондажни проучвания на Августа при Хърлец, които прераснаха в спасителни археологически разкопки на широк фронт и продължават и досега. Резултатите от археологическите разкопки и проучвания на околностите на местността "Калето" показват, че тук са съществували неукрепени и укрепени поселения през няколко епохи. Селища са имали тук и траки, и римляни, и българи.

Августа в древните хроники

За първи път срещаме името на Августа в двата римски пътеводителя - на император Антонин и картата на Певтингер, като селище на крайдунавския път от Сингидунум (дн. Белград) за Константинопол.

По-обширно е сведението на Прокопий от Цезарея, което е достигнало до нас в неговия труд "За строежите". Той пише "...Недалеч оттам (става въпрос за Рациария) били останали само основите на един град. По-рано градът се наричал Августе, а сега "запазвайки старото си име, е превърнат от император Юстиниан изцяло в един нов и непокътнат град с доста много жители."

За последен път името на Августа се среща в "Световна история" на Теофилакт Симоката като селище, пострадало от аварските нашествия.

В древните хроники името на града се среща с няколко окончания: Августес, Августас, Августис.

Археологически проучвания и разкопки

През 1973 г. се проведоха първите сондажни проучвания на Августа при Хърлец, които прераснаха в спасителни археологически разкопки на широк фронт и продължават и досега. Резултатите от археологическите разкопки и проучвания на околностите на местността "Калето" показват, че тук са съществували неукрепени и укрепени поселения през няколко епохи. Селища са имали тук и траки, и римляни, и българи.

Най-ранните останки са от края на бронзовата епоха. Бяха открити два гроба, в които погребенията са извършени чрез изгаряне на трупа, а прахът на починалите е поставен в урна. Те имат форми, характерни за глинените съдове от края на бронзовата епоха и началото на старожелязната (края на II хилядолетие пр. н. е.). Находката от края на бронзовата епоха, открита в основите на Августа, не остава изолирана. Преди няколко години на 3 км югозападно от Августа случайно бил разкопан гроб с погребение от началото на бронзовата епоха (III хилядолетие пр. н. е). Намерен бил скелет в свито положение (хокер), оцветен с червена охра. Като гробен дар бил поставен глинен съд.

По-късни погребения били открити наскоро в двора на ТКЗС. За съжаление запазени са само железните върхове за копия, а глинените съдове са начупени. Макар и силно фрагментирани, те ни дават достатъчно данни, за да можем със сигурност да отнесем тези погребения в IV в. пр. н. е. Няма съмнение, че тези погребения са свързани с останките на едно все още непроучено тракийско селище в околностите на Хърлец. Свидетелство за присъствието на траките в близост с Калето са издигнатите в землището на Хърлец надгробни могили. Те са характерни за траките от предримската епоха в нашия край. Досега все още в района на селото са запазени десетина могили. Тракийските надгробни могили са извънредно важни паметници от древността. Много интересна е и случайно откритата монета на тракийския владетел Адей.

Траките не достигат до цялостно обединение на племената от Балканския полуостров, а създават отделни държави. Това, от една страна, им дало възможност да развият самобитна материална и духовна култура. От друга страна, те били в постоянна вражда, която не затихнала дори и пред заплахата, надигаща се от запад. Тази заплаха идвала от страна на младата робовладелска империя - Рим. Римляните стъпили на Адриатическото крайбрежие в началото на II в. пр. н. е. Те покорили македонците и по този начин достигнали до земите на траките. Първоначалните контакти на римляните с траките са търговски. Те изиграли ролята на проучване и разузнаване на пътищата за бъдещото военно завладяване на тракийските земи.

Августа е разположена на 2,5 км северно от с. Хърлец върху невисоко плато на левия бряг на старото корито на р. Огоста. От юг го ограждали високите 10-12 м брегове на Огоста, от изток и север се е простирало непроходимо блато, което е пресушено в наши дни при корекцията на р. Огоста. Единствено най-достъпна е била местността откъм запад. За да се подсили защитата от тази страна, освен издигнатата крепостна стена е бил изкопан пред нея и ров. В най-южната част на "Калето" той личи и досега. Площта, която заграждат крепостните стени, е около 80 дка, но както е известно, античните градове са се простирали и далеч навън от стените.

Като гранична провинция Мизия (по-късно Крайбрежна Дакия) е изпитала първите удари на нахлуващите от север враждебни племена, които успявали да преминат р. Дунав. Дългогодишните археологически проучвания на римския и ранновизантийски град Августа ни дадоха възможност да проследим укрепителните съоръжения в един дълъг период от време (от III до VI в.). Обикновено се смята, че крепостните стени и съоръженията, свързани с тях, през късната античност били строени набързо, под напора и паническия страх от нападенията на варварските племена откъм север.

Проучването на Августа показа, че не е имало нищо подобно. Градежът е изпълнен в добрите традиции на римското строителство, методично и с голяма точност и дори издава един стремеж към строга красота н симетрия, удивителна архитектурна точност, която размирните времена и външна заплаха не са могли да смутят.



Илия Александров <visit@vratza.com>


Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.