Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Новини от бранша
Търсене


ПИШЕТЕ НИ !!!

За по-качествени туристически услуги
Редакцията не публикува само новини, които не са ни изпратени
Абонамент

Държава: 

Работниците от Източна Европа внесоха социален дъмпинг в ЕС

Дата: 15.04.2005

Ниските цени, които предлагат източноевропейците в строителния сектор, им спечелиха омразата на профсъюзите в държавите от ЕС

Една година след разширяването на границите на пазара на труда в Европейския съюз с приемането на 10 нови държави членки "Стара Европа" остава раздвоена по отношение на работниците от Изток. В някои западноевропейски страни разширяването спомогна за решаване на проблема с недостига на местна квалифицирана работна ръка. В други обаче се засили недоволството, че нископлатените източноевропейски работници подбиват цената на труда и стандартите на живот на Запад. Получила етикета "социален дъмпинг", темата придоби още по-голяма актуалност с разгара на дебатите около предлаганите в ЕС нови разпоредби за премахване на пречките пред свободното движение на услуги.

Първо, защото услугите са основният сектор в европейската икономика и, второ, защото за предоставянето на услуги Европа не се е обградила с преходни периоди от типа на седемте години, в рамките на които вратата на европейския пазар на труда може да остане затворена.

Поляци, естонци и други новоприети в ЕС вече се възползват от "вратичката", оставена им в процеса на договаряне с Брюксел. Наскоро електронното издание EUobserver разказа как естонци са наемани като подизпълнители в строителството във Финландия, а за предоставянето на услуги от самонаети лица от новите страни членки в "Стара Европа" в общия случай не се изисква разрешение за работа. В момента близо половината от работещите във финландския строителен бизнес чужденци били от Естония. Финландците се оплакват, че естонците работят по-евтино и дърпат средната заплата в сектора надолу, докато в прибалтийската република се наблюдава обратната тенденция - само през миналата година заплащането в строителството се е покачило с 20%.

Свободното предоставяне на услуги няма да подлежи на преходен период и за България и Румъния. Както и при предишното разширяване, единствено Германия и Австрия са си оставили възможност да ограничат временното движение на работници в контекста на предоставянето на услуги от установени в България дружества. Това е записано в договора за присъединяване на България към ЕС като за да се възползват от тази възможност, двете страни трябва да уведомят Европейската комисия. Посочени са и конкретни "чувствителни" области, в които може да се налага ограничението. Немският списък включва строителството, промишленото почистване, вътрешната декорация и “други услуги”, а австрийският - градинарство, шлифоване и оформяне на камъни, производство на метални конструкции, строителство и свързаните с него отрасли, охранителни дейности, промишлено почистване, грижи по домовете и социална работа. Засега никоя друга страна членка не е изявила желание да прилага подобни ограничения и не се очаква това да стане, заяви Раймонд Сапарев, началник на отдел “Евроинтеграция 2” към Министерството на труда и социалната политика. Едва ли ще има подобни случаи и след подписването на присъединителния договор. Ако все пак страна членка изяви подобно желание, ще се водят преговори и ще се подписват допълнителни споразумения, уточни той.

След присъединяването на България към Европейския съюз няма да има пречки българи да си търсят работа, в който и да било сектор във Великобритания и Ирландия. Единствено тези две държави са декларирали, че няма да прилагат каквито и да било преходни периоди по отношение на свободното движение на работници от България и Румъния след 2007 г. В договора за присъединяване обаче има специален текст, даващ право на Лондон и Дъблин също да въведат ограничения, ако изпитват или предвиждат "затруднения на своя пазар на труда, които биха могли сериозно да застрашат стандарта на живот или нивото на заетост в даден регион или професия".

Останалите държави от ЕС ще се възползват от предвидения преходен период 2+3+2 години. Първите две години са задължителни. След тяхното изтичане Еврокомисията трябва да изготви доклад за резултатите, да даде оценка дали има натиск върху трудовите пазари в ЕС и дали има опасност от миграционна вълна. На базата на констатациите ще се реши дали периодът да бъде удължен. Според Сапарев напълно е възможно преходния период да бъде само две години. Предпоставка за това били всички изследвания на ЕК и на българския Национален статистически институт след 1999 г., показващи, че страната ни няма да представлява миграционна заплаха за европейските трудови пазари.

Ако преходният период достигне пет години продължаването му с още две ще става по изключение и е само за онези държави, които имат конкретно основание за това. За целта Еврокомисията трябва бъде уведомена писмено и да даде съгласието си. Ако България сметне искането за недостатъчно обосновано, може да обжалва решението на комисията пред Европейския съд в Люксембург. Във всеки един момент страна членка може да намали или да прекрати преходния период за българските и румънските граждани.

Съществува идеята България да изпрати съветници по трудово-социалните въпроси към посолствата на страните членки, като първи ще са Испания, Германия и Гърция. Сред основните им задачи ще е следене на миграционния поток, оказване на съдействие на българските граждани и преговори за ограничаването на преходния период до две години. По време на действието на преходните разпоредби българските граждани ще имат предимство при наемане на работа пред гражданите на страните извън ЕС.

България ще ограничава трудовия си пазар за граждани на онези страни членки, които не са отворили собствения си пазар за българи. Докато съществуват бариери за свободното движение на работници, при затруднения на трудовия й пазар България може да налага ограничения и по отношение на работната ръка от Румъния.

Двустранните споразумения за обмена на работна сила и стажанти, които страната има, ще останат в сила и през преходния период, което означава, че и тогава българи ще могат да работят легално в определени сектори и държави. Спогодби за заетост са подписани с Португалия, Испания, Чехия, Германия, Гърция и регион Ломбардия в Италия и за стажанти с Люксембург, Швейцария, Франция и фламандската общност на Белгия.

По данни на чуждите посолства и консулства предпочитаните от българите места за работа са Испания, Гърция, Италия и Германия. “Българите обичат по-топлите страни и тези с близък манталитет до нашия. Не вярвам да има особен интерес към северните държави като Швеция и Финландия”, посочи Сапарев.

Българските граждани, които ще посрещнат 1 януари 2007 г. като законно работещи в ЕС, ще запазят правото си да работят на територията на съответната държава единствено ако са допуснати до трудовия й пазар за непрекъснат срок от 12 или повече месеца. Те спират да се ползват от това право, ако доброволно напуснат пазара на труда на конкретната страна. Членове на семействата им на възраст над 21 години, които законно пребивават с тях в чужбина, към момента на присъединяване незабавно получават право да работят. Присъединяването на България към съюза обаче по никакъв начин няма да “легализира” статута на нелегалните български работници.

Българските компании, които в момента предлагат легална работа в страните от ЕС, се притесняват, че след присъединяването на България към съюза това ще стане почти невъзможно. На 1 май 2006 г. изтичат задължителните две години от преходния период за движението на работници от централно- и източноевропейските държави, влезли в ЕС през миналата година. Ако преходният период не бъде продължен в отделни страни, това ще означава, че към 1 януари 2007 г. поляци, чехи, унгарци ще имат свободен достъп до трудовия им пазар.

"Работници от новите членки вече наводниха Англия и Ирландия и за българин стана почти невъзможно да извади разрешително там", твърди Костадин Тодоров, управител на "Глобъл сървисиз" и председател на Националната асоциация на българските частни трудови посредници.

В момента всеки трети работодател във Великобритания планира да наеме чуждестранни работници, показват резултатите от първото проучване по въпроса на Института за работната ръка и предприятията. Според експерти най-търсените професии са шофьорите, строителните работници, дърводелците, ИТ специалистите и медицинският персонал. Работодателите намират чужденците за по-лоялни, а работниците от новоприсъединилите се страни - за по-работливи в сравнение с останалите европейци. От института смятат, че чуждите работници вече предпочитат да се завърнат след "гурбета" в родните си държави, вместо да пускат корени на Острова.

По материал на Ройтерс

Видяна общо: 172 рейтинг: 0.04





Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.

 
главна | търсене | новини | за нас | реклама | за членове
Journey.bg | Новини | Работниците от Източна Европа внесоха социален дъмпинг в ЕС
© 2000-2020 Journey.bg. Всички права запазени.