Journey.bg - Българският туристически портал
Русская версия English version
Новини от бранша
Търсене


ПИШЕТЕ НИ !!!

За по-качествени туристически услуги
Редакцията не публикува само новини, които не са ни изпратени
Абонамент

Държава: 

Нинджуцу - изкуството да бъдеш невидим

Дата: 30.04.2005

Най-изтъкнатите бойци използвали 108 класически оръжия, над 200 метода за борба с голи ръце и 42 начина за удушаване на противника

Мнозина смятат, че нинджите са същества със свръхестествени способности, за което имат достатъчно основание, но при подробно изучаване на действията им се вижда, че в тях няма нищо свръхестествено, а само неукротима жажда за познание на човешкото естество. И още: всекидневно, опиращо се на здрави традиции усърдие за пълно постигане на човешките възможности. Истинското нинджуцу е хармонично развиване на духовното и физическото начало в човека и тяхното всекидневно използване за общественополезни дела.

История

Нинджуцу се е зародило в Китай в първите векове след новата ера. След като е пренесено в Япония през VI-VII век, то се развива първоначално в планините Кога и Ига в префектура Нара. След това се разпространява из цяла Япония, но тези планини си остават основният център на нинджуцу. В превод нинджуцу означава "Изкуството да бъдеш невидим" или "Изкуството да бъдеш търпелив".

През епохата на религиозните междуособици в Япония между привържениците на традиционната религия шинто и идващия от Китай и Корея будизъм възникнали конфликти. Ямабуши (отшелници мъдреци, които разработили учението Шуген-до - разновидност на индийската йога, съчетана с митични аспекти от будистките секти Шингон и Тендай) се опитали да решат диспутите в обществения живот, като въведат в религиозния живот на обществото проповядваната от тях японизирана форма на будизма.

Тази идея бързо спечелила популярност сред широките маси, но управляващата върхушка решила да спре новото учение, докато още не се е утвърдило. Преследвани от правителствената армия, ямабуши били принудени да се оттеглят в планинската местност Ига.

Тук, под естествената защита на природата, възникват корените на нинджуцу. Подложени на перманентни гонения, ямабуши разработили собствено бойно изкуство, същността на което било врагът да бъде атакуван изневиделица, тайно, от засада, когато той е неподготвен. Нинджа станали най-упоритите последователи на ямабуши.

В условията на постоянни граждански войни се създали множество самурайски кланове, които прибягвали до услугите на нинджа, за да победят. В периода 1192-1333 г. мнозина самураи били изгонени от служба или загубили господарите си и станали свободни самураи, като много от тях се заселили в местностите Кога и Ига.

Ига-нинджа започнали да приемат в редиците си хора извън закона, които обучавали в своите методи за убиване, с което си спечелили лоша слава, но успели да се доберат до високи постове в управлението на страната, Кога-нинджа застанали на страната на легитимната власт, като създали специалните отряди в полицията и войската.

Най-голям разцвет нинджуцу претърпява в периода 1333-1573 г., отличаващ се с постоянните борби между враждуващите самурайски кланове, всеки от тях наемал нинджа за своята кауза. Владетелят Шинген Такеда (1521-1573), който се стремял да обедини разпокъсаната на отделни княжества Япония, разполагал със 70 нинджи, специализирани в диверсии и с уникална шпионска мрежа от Мико (жени нинджа, предрешени като служителки в шинтоистки храмове). Смята се, че последният истински нинджа от старата школа е Фуджита Сейдзи от клана Кога, който изпълнявал поръчения на императорския двор до първата половина на XX век.

В наши дни нинджуцу не само че не изчезва, но се развива под булото на секретността и изживява нещо като възраждане. Някои от наследниците на старите школи излизат от сянка, други са привлечени в съвременните тайни структури. След Втората световна война специалните разузнавателни служби на американската окупационна армия издирват и изнасят от Япония много трактати на класическите школи по нинджуцу.

Материалите и досега са едни от най-строго пазени от тайните служби. На база на тези материали са разработени специални програми за подготовка на специалните подразделения в тайните служби. Организации по нинджуцу има в почти всички развити страни, където редовно се провеждат семинари, издава се литература и т.н.

На конете седели войни... без глави

Това се случило през 1840 г. в замъка на известния самурай Фугаси - непристъпна крепост с високи стени, обградена с висок ров с вода и охранявана от многочислена стража, която зорко бдяла пред всяка врата. Рано сутринта в една от стаите, пред очите на прислугата се открила страшна гледка: на татамито в кървава локва лежало тялото на техния господар. Фугаси даже не успял да види своите убийци. Острият слух на самурая не бил разтревожен от нито един звук - той бил убит спейки. Удивително било и друго - воините от охраната също лежали мъртви, ликвидирани така светкавично, че даже не успели да извадят мечовете си. По телата на някои от тях дори нямало рани, но в изцъклените им очи бил застинал ужасът. Чудовищното събитие поразявало и с това, че всички врати в замъка били заключени отвътре...

Почти две столетия по-късно кортежът на самурая Сегуми се отправил към столицата. Пътят минавал през гората и завивал. Авангардът на охраната се скрил зад завоя, а след него и Сегуми. Когато и свитата завила, пред очите им се разкрила почти мистична картина - на конете седели двама воини... без глави. Сегуми бил изчезнал, а изплашеният му кон повдигал муцуна нагоре. Като погледнали натам, стражите видели техния господар, обесен на една ела. Кой бил този, който съумял за няколко секунди да се справи с няколко могъщи самураи? Търсенето в гората приключило безуспешно...

Тези загадъчни убийства, както и много други, се приписват на т.нар. невидими воини или нинджа.

Нинджа в Япония били извън закона и представлявали нещо средно между шпионин, саботьор, наемен убиец, телохранител и таен агент. Според народното поверие всички нинджи можели да стават невидими, да проникват през стени, да се катерят по отвесни скали, да се движат с непостижима за човека скорост, да дишат под вода, да убиват неприятелите си само с едно заплюване, да се освобождават от всякакви окови. Извънредно острият им слух позволявал да подслушват тайни разговори, а котешкото им зрение - да виждат и в най-непрогледната нощ. Тези качества на нинджа не са плод на народната фантазия, а следствие на една невероятна тренировка, започваща от ранно детство и продължаваща цял живот.

Нинджуцу е едно от най-трудните и загадъчните бойни изкуства

То е комплексно и включва не само най-доброто от самурайските бойни изкуства, но и медицина, фармакология, механика, психология, пиротехника, магия, хипноза, езотеричен будизъм и др. В нинджуцу се ползват общо 108 традиционни оръжия, над 200 метода на борба с голи ръце и 42 похвата за удушаване.

Прототипът на нинджуцу възниква в Китай още преди новата ера. Китайците наричали тези изкуства Фа-Шу или Ин-Сен-Шу ("Изкуство на телесното изчезване"). Всички те вкупом обслужвали шпионажа. В своя "Трактат за военното изкуство" Сун Цзъ (VI-V век пр.н.е.) казва: "Използването на шпиони е най-същественото по време на война. На тях се крепи и действа армията." В Япония традицията на нинджуцу започва около началото на новата ера.

Може да се каже, че всичко е подчинено само на едно - врагът да бъде сразен по най-бързия и сигурен начин. В нинджуцу няма правила! Всякакви уговорки, шаблони, джентълменско отношение към противника или съображения за морал и етика са забравени. Всички средства са позволени за постигане крайната цел - отстраняване на врага. В този си пункт нинджуцу е едно от най-реалистичните бойни изкуства. То е изкуство на оцеляването!

Начините на тренировка, както и цялата организация на нинджа били пазени в строга тайна и се предавали от поколение на поколение. Нарушителят на тайната се наказвал със смърт и никой не бил в състояние да му помогне.

Нинджите били по-невидими от другите хора. Секретът на тяхната невидимост и на останалите им фантастични способности се крие в необикновената им ловкост, дългата тренировка и познаването на човешката психология. Тренировките на нинджа започват от ранно детство.

Първоначално малкият нинджа бил обучаван да плува и да се гмурка под вода - това развивало белите му дробове. Следвали гимнастически упражнения, акробатика, катерене и ходене по въже, скокове от голяма височина, бягане, преодоляване на препятствия и други. Когато поотраснел, младият нинджа бил подлаган на по-сложни тренировки. Обучавали го на търпение - трябвало да се научи да седи с часове неподвижен като камък или часове да прекарва под водата, дишайки през бамбукова тръба или през кухата ножница на меча си. С една дума, трябвало да може да задържа дъха си като най-издръжливите ловци на бисери. Чрез различни упражнения от рода на йога нинджа ставал господар на тялото си и го развивал до пълния му потенциал.

Желязко Тенчев

Видяна общо: 1225 рейтинг: 0.31





Journey.bg предоставя информацията от Вашите материали възможно най-точно, но не поема отговорност за причинени вреди или неудобства при ползването й. Препоръчваме преди да предприемете пътуване да потвърдите със съответните институции важната информация като: визов режим, застраховки, здраве и безопасност, митници, транспорт и пр.